Не се тревожете: нищо не е реално

Берлинската артсцена и нейните фрагментирани истории гостуват на две дестинации в София

Какво ли има зад този параван, питаш се, когато влезеш в залата за временни експозиции в Музея за история на София. Снимки: Венцислав Петров, http://www.vpetrov-photography.com - Не се тревожете: нищо не е реално

Какво ли има зад този параван, питаш се, когато влезеш в залата за временни експозиции в Музея за история на София. Снимки: Венцислав Петров, http://www.vpetrov-photography.com

12 юли, сряда, центърът на София – нетърпима жега, пек, прах и натрапливо желание у минувачите просто да се приключва. Но в Берлин в същия момент градусите са малко над 20, приятни облачета щъкат из небето и, накратко, би ти било кеф да си направиш една разходка. Знам това от синоптичните сайтове – физически съм в България, топло ми е и страдам, крачейки по разтурения „Дондуков“ към Музея за история на София. Но, вътре, о, чудо – озовавам се право в прохладна Германия, благодарение на изложбата „Фрагментирани истории: София-Берлин“.

Природни пейзажи и урбанистични гледки се редуват в залата за временни експозиции. Още с влизането в помещението почти се сблъскваш с фотопараван, който те поставя сред боровете. Ако надникнеш зад него обаче, виждаш видеоинсталация на отсрещната стена. На голямо пространство се появяват и изчезват многобройни „илюминатори“ към всевъзможни сценки – някой мели кафе, друг тренира ММА, трети реди черно кубче на Рубик, бият се кученца…

Но да се върнем при входа на залата. Обиколката започва от красива черно-бяла дама (но тя, наглед приветлива, като че крие нещо, ще видим), тече през Sans Soucis (да, казват ни „не се тревожете“, но тези оплетени и окървавени човешки и конски фигури…), през странни раздути в пространството плодове, прилични на дриймкетчъри (за които преследваният сън сме ние), към витрина, посветена на Овцата Доли (с фигурки и фотографии, една от които мистериозно изскубната), та чак до инфрачервен поглед към копнежа по Куба.

В средата: „Плодове“, Юта Барт

Дотук с едната половина на залата – другата е при прозорците. Там, сбутана в ъгъла, е „Цивилизация“-та на Юрген Келих. Сам по себе си интересен графичен диптих, той влиза в особена симбиоза с градския пейзаж към София отвън. Геометричният лабиринт на Келих стои с фасада вперена право към минарето на джамията навън, часовника на Халите и яркожълтата реклама на „Макдоналдс“ отсреща. Цивилизация.

Америка за България

После идват „Измислени светове“, сякаш изтеглени от Борхес – картата на Африка е позната на пръв поглед, но не всичко съвпада, не би рискувал да се спуснеш по Нил, така очертан, а още по-малко да хлътнеш в замацаното петно, където (би трябвало да) са Балканите.

По-сетне да влезем в неизвестното ни канят две идентично-различни лица, на фона на трето, огряващо ги като луна (от сателитна чиния), една градска джунгла, през която разсъдъкът не може да си преправи път. И още, и още. А накрая, работите, които ни изпращат, са един диптих и един триптих, назовани така:

„Нищо не е реално“
и
„Без значение за вселената“

Това, все пак, е фрагментирането на време-пространството и съчетаването на мита и реалността, за които кураторите говорят.

„Без значение за вселената“ (Симоне Корнфелд) и „Нищо не е реално“ (Ина Линдеман)

Ако желаете пътешествието из берлинската артсцена да продължи, само трябва да пресечете „Дондуков“, да повървите малко в посока „Левски“ и да влезете в „Гьоте институт“, където е втората част на „Фрагментирани истории: София-Берлин“. Там художник с бодли ще ви чете в снега, ще се люлеете на люлки и ще докоснете индиански вигвам. А, и ще видите нагледно какво е страх.


Изложбата „Фрагментирани истории: София-Берлин“ продължава до 30 юли в Музея за история на София и „Гьоте институт“. В нея участват 17 германски артисти, които работят с разнообразни медии – живопис, фотография, видео и инсталации.

Между 29 септември и 22 октомври в Берлин ще бъдат представени 16 съвременни български артисти с техните концептуални творби, живопис, обекти и инсталации.

„Фрагментирани истории: София-Берлин“ е проект на сдружение „Толкова близо, толкова далече“, в партньорство със Съюза на художниците в Берлин, „Гьте институт“ у нас, Музея за история на София и Държавната агенция за българите в чужбина. Куратори са Ина Линдеман, Мила Старейшинска-Ангелова и Ния Табакова.

В средата: „Измислени светове №13 (Африка)“, Сабине Шнайдер

Пълният списък на авторите е:

София: Андреа Щрайт, Андреа Зундер-Пласман, Евелин Зомерхоф, Юта Барт, Мариане Гилен, Ина Линдеман, Петер Шлангенбадер, Сандра Бекер, Себастиан Кузенберг, Зиги Торинус, Симоне Корнфелд, Юрген Келих, Вадим Захаров, Уте Рихтер, ЗООКИ, Сабине Шнайдер, Петер Линденберг

Берлин: Елизабет Талауер, Викенти Комитски, Борис Праматаров, Деян Янев, Милена Нойберт, Сандра Стойчева, Магдалена Николова, Нели Георгиева, Ирма Водева, Антоанета Гълабова, Калина Димитрова, Десислава Унгер, Христо Гелов, Радостина Доганова, Иван Костолов, Зара Александрова

ДС