Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Не се взимайте насериозно в „Чудна лятна нощ”

Смешна и дълбока книга е дебютният роман на Яна Борисова, с талантлив екип и капка плагиатство в оформлението

Вляво: дизайнът на Ричард Брейвъри, вдясно: на Тодор Манолов - Не се взимайте насериозно в „Чудна лятна нощ”

Вляво: дизайнът на Ричард Брейвъри, вдясно: на Тодор Манолов

Яна Борисова, един от най-добрите български драматурзи днес, си е направила чудна шега с нас, читателите. Подмамила ни е да мислим, че първият ѝ роман „Чудна лятна нощ” съдържа само 99 страници. Като драматург, тя знае как се прави магията и как не бива да се вярва на привидното.

Романът с измамна лекота разказва много неща, които иначе биха заели стотици страници – за любовта, за изкуството, за политиката дори. Но най-впечатляващото в него е това, че е изпълнен с ирония, самоирония, чист хумор, сарказъм, закачки, сатира, веселие, шеги и забавление. Като в маскарад – сериозните неща са покрити с маската на несериозното и гротескното.

Всъщност „Чудна лятна нощ” е огромно обяснение в любов – към изкуството, към хората и към вдъхновението. Първото му послание, ключово за живота като цяло, е „Не се взимайте насериозно!”. Яна Борисова дотолкова е приела това като свое кредо, че се е вкарала в собствения си роман и се е погъделичкала сама. Направила е същото с много хора, които несъмнено ще се разпознаят в образите в книгата. Шегата изглежда много персонална, скрита от читателя, но мистерийната ѝ природа е още едно от многото нива на разказа, който се разлива повече в многосмислие, отколкото в многословие.

Историята е простичка – гениалният млад композитор с префърцуненото име Максимилиан Браун губи вдъхновението си заради фалшива новина, че Земята ще спре. Заминава да твори в замък в Германия, където меценат събира гении от цял свят, за да им даде пространство за създаване на изкуство. Там намира любовта си – не по-малко гениалната писателка Джована Бел, която идва от „далечна и мрачна страна” с кошмарно управление. В битието си там е била известна като Я. Б. (Съвпадението на инициалите с името на авторката на романа съвсем не изненадва читателя.) Насред природно бедствие – сняг през юни – всички в замъка откриват, че животът не е толкова обикновен, колкото им се е струвал преди.

Яна Борисова е използвала всички тайни, които владее като драматург. Усещането ѝ за мизансцен превръща романа в постановка – отново на няколко нива. Има сцени, които приличат на театрални етюди – като бялата зала от финала. Сцена са страниците на книгата, при това буквално – по-дългите епизоди в авторовия разказ са отделени визуално от електронни писма, които героите си разменят, и от партитури, които могат да бъдат прочетени само от посветени. Една голяма част от читателите практически е лишена, уви, от достъп до сериозна част от общия наратив, който включва съвсем буквално музика. В края на книгата Яна Борисова благодари на Стефан Вълдобрев, който я е написал. Това дозапалва любопитството – нотите би трябвало да са „гениални” според романа, но ако не владееш солфеж, оставаш изолиран от тази загадка.

Книгата е една голяма игра. Въвличането на читателя в нея е част от въздействието ѝ. Езикът и игрите на думи наподобяват смешните романи на Ерих Кестнер, макар че това едва ли е търсено нарочно. Редакторската работа и предговорът са на режисьора Димитър Коцев – Шошо, самият той – автор на смешно-иронични романи като „Скарида” и „Лора от сутрин до вечер”. Чудесен екип за работа върху добър роман.

Единственото изключение в случая е оформлението. Корицата изглежда много красива, преувеличените черни букви на бял фон, сред които са скрити като зад кулиси имената на авторката, издателството и цялото заглавие, са в синхрон със съдържанието. Уви, обаче, оказва се, че корицата е изцяло изплагиатствана от оформлението на романа „White Tears” на Хари Кунзру от 2017 г., дело на Ричард Брейвъри. Дизайнерът на оригиналния проект е арт директор на „Penguin House UK“, интересното оформление на корицата е било дълго обсъждано, било е номинирано за награди. Подписалият се като автор на българския дизайн Тодор Манолов, който не за пръв път оформя книги за издателство „Книгомания”, със сигурност познава работата на Брейвъри. Необяснима е смелостта да предложиш копиран дизайн във времената на интернет, когато информацията е леснодостъпна, а и отдавна в България не се четат само книги на български издателства.

Дано тази капка отрова не се отрази върху отношението на читателите към чудесната работа на Яна Борисова. „Чудна лятна нощ” заслужава всички усмивки, които може да запали, ако бъде прочетена.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах