Не сечи Балкана, ще вбесиш Левски в отвъдното

Много ми се искаше спектакълът „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“ в Народния театър да ме извади от равновесие. Без да четем кои са сценичните лица, само при споменаването на постановъчния екип се изпълваме с вълнение и очакване за добра изненада – автора Константин Илиев, виден интелектуален разбирач на театралния текст, и режисьора Явор Гърдев, виден интелектуален визионер на сценичния жест. Тандем за чудо и приказ!

Тогава сигурно грешката е у мен, когато виждам разпаднало се представление, в което не мога да свържа съвременната история за алчен съдия, оправдал екопрестъпление – изсичането на огромна гора, с появата на персонажи от учебниците по история.

Актуалната история на Станимир (Цветан Алексиев), Жената (Илиана Коджабашева) и Мъжът (Мартин Димитров) е съдена от Левски (Ненчо Костов) и Ботев (Леарт Докле). За да не изглеждат последните двама като илюстрация от агиттабло, на сцената им опонират Димитър Общи (Кире Гьоревски) и Хаджи Станьо (Христо Петков). Опонирането обаче не може да остане по темата на екопрестъплението, защото няма как да се свържат вековете дистанция. Така дебатът се измества около морала на революцията и нейните деца. И тук за безсмислието на революцията и порочните резултати от нея в душата на човека адвокатстват Достоевски (Йосиф Шамли), Нечаев (Благовест Благоев), Кант (Димитър Николов) и Гарибалди (Емил И. Марков).

Тази актьорска навалица изважда зрителите от полусъня, за да ги подтикне да отгатват кой след кого е умрял и защо… И си мислят, че лицата на сцената са се привършили. Милите! Понеже националните ни герои изглеждат мрачни, зли и шумни в това разпределение, на сцената ги просветляват красивите лица на Стефания Колева (Ненка Павловица), Елена Телбис (Влахкинката) и Анна Пападопулу (Гана Попатанасова). Актьорите вече стигат за телевизионен сериал!

Не гледам с добро око на употребата на историческите ни икони в съвременни текстове. Има нещо неморално в това – кой зрител би се опълчил или надсмял над Левски, Ботев, Бенковски, Кирил и Методий? Видимо са използвани за индулгенция на съвременния текст, предварителна застраховка за неговата пазарна продажба. И докато ние не можем да се измъкнем от хайдути, революционери и въстаници, руски автори (наистина, в киното) описват репресиите на комунистическото управление над другояче мислещите творци, днешната корупция и консуматорска патология, конфликтите между работниците и руските новобогаташи. Тези явления ги има и в нашата реалност. Но няма пера да ги опишат. „Наблюдателите“ не успява да запълни острата липса на съвременни сюжети и проблеми в българската драматургия.