„Не ще бъде позволено никому да засегне честта на когото и да било“

Равноправие, свобода на религиите, неприкосновеност на живота и имуществото, честен съдебен процес… Това звучи като демократична прокламация от ново време. Всъщност това са основните принципи, залегнали в Гюлханския хатишериф – указ на султана на Османската империя, издаден на 3 ноември 1839 г.

Това е първият акт на Танзимата – период на обществени реформи в Османската империя, чиято цел е европеизацията на вековната източна империя. Буквалният превод на термина „хатишериф“ е „честно писмо“. Подписаният от султан Абдул Меджид текст в т.нар. Павилион на розите (Гюлхане, откъдето идва и името на прокламацията) в султанския дворец Топкапъ сарай в Истанбул е обявен тържествено на 3 ноември и поставя началото на нова епоха в огромната Османска империя.

Хатишерифът провъзгласява равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание; свобода на религията; гаранции за неприкосновеността на живота, честта и имуществото на всички поданици; право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда; справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците; нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.

Гюлханският хатишериф е преведен на български език от Неофит Рилски и публикуван през 1841 г. в Букурещ.

Предлагаме ви да прочетете пълния текст на Гюлханския хатишериф.

„Всекиму е известно, че в първите времена на Османската империя славните предписания на Корана и на законите на империята бяха винаги почитано правило. Вследствие на това империята се засилваше и увеличаваше и всичките и поданици без изключение се радваха в най-висша степен на благополучие и напредък. От сто и петдесет години обаче една верига от случайности и различни причини доведе до неспазване на свещените закони и правилата, които произтичат от тях, и миналата сила и благоденствие се замениха със слабост и обедняване; това стана, защото, когато една империя престане да спазва своите закони, тя изгубва своята здравина и сигурност.

Тези съображения непрекъснато пълнят Нашия ум и от деня на Нашето възкачване на престола мисълта за общото благо, за подобряване положението на провинциите и за облекчаване на населението не е спирала да ни занимава за сметка на всичко друго. Наистина, ако се погледне географското положение на османските провинции, плодородието на почвата, способностите и дарбите на жителите, ще се убедим, че ако се заемем да намерим ефикасни средства, резултатът, който се надяваме да достигнем с божия помощ, би могъл да бъде постигнат само за няколко години. По този начин, изпълнени с доверие в подкрепата на Всевишния, разчитайки на застъпничеството на нашия пророк, ние счетохме за необходимо да се опитаме чрез нови институции да дадем на провинциите, които съставляват Османската империя, благата, които се постигат чрез една добра администрация. Тези институции трябва да се отнасят главно към три въпроса:

Първо. Гаранциите, които ще дадат на нашите поданици пълна сигурност на живота, честта и имотите им.

Второ. Един редовен начин на определяне и събиране на данъците.

Трето. Също един редовен начин за набиране на войници и срока на обучението им.

И наистина не са ли животът и честта най-скъпите блага, които съществуват? Кой човек, колкото и да е голямо отвращението му към насилието, може да се въздържи да не прибегне към него и по този начин да напакости на управлението и на страната, ако животът и честта му са поставени в опасност? Ако, от друга страна, той се радва в това отношение на пълна сигурност, той не ще се отклонява от изпълнението на законите и всички негови действия ще бъдат за доброто на управлението и на неговите братя.

Когато липсва сигурност по отношение на имотите, всички остават хладни към позива на владетеля и на отечеството; никой не се грижи за напредъка на общественото благосъстояние, защото всеки е погълнат от свои собствени грижи. Ако, напротив, гражданинът владее със сигурност своите имоти, тогава, грижейки се ревностно за своите работи, стремейки се постоянно да ги разшири, за да извлече по-голяма полза, той увеличава в сърцето си любовта си към владетеля и отечеството и привързаността си към своята страна. Тези чувства стават у него източник на най-похвални дела.

Що се отнася до редовното определяне и разхвърляне на данъците, много важно е да се уреди този въпрос, защото държавата, която за защита на своята територия е принудена да прави различни разходи, може да се сдобие с необходимите пари за войската и за други нужди само от данъците, наложени на нейните поданици. Макар че благодарение на Бога Нашата империя от известно време насам се е освободила от бича на монополите, които се смятаха въпреки тяхното зло за източник на приходи, все още продължава да съществува един печален обичай, който дава само нещастни последици: това са концесиите, давани срещу пари, известни под името илтизам. При тази система гражданското и финансовото управление на дадено място са предоставени на произвола само на един човек, т. е. понякога в железните ръце на най-насилническите и алчни страсти, защото, ако откупчикът не е добър, той се грижи само за собствената си полза.

Ето защо необходимо е за в бъдеще всеки член на османското общество да бъде обложен с данък, определен според неговото състояние и неговите способности, и нищо повече от това да не му се иска. Също така трябва със специални закони да се определят и ограничат разходите на нашата сухоземна и морска армия.

Макар че, както казахме, защитата на страната да е много важно нещо и главна длъжност на всички жители е да дават войници за тази цел, необходимо е да се създадат закони, за да се определят контингентите, които трябва да дава всяка местност според нуждите на момента, и да се намали времето за отбиване на военната служба на 4 или 5 години, Защото, когато се вземат войници от разни местности, от едната по-вече, от другата по-малко, без да се гледа колко може да се дадат, е не само несправедливо, но се нанася смъртен удар на земеделието и промишлеността; с това самите войници се отчайват, а страната се обезлюдява, когато мъжете са принудени да прекарат целия си живот на военна служба.

Накратко, без създаването на различни закони, чиято необходимост се изтъкна, империята няма да има нито села, нито богатство, нито щастие, нито спокойствие; напротив, тези блага трябва да се търсят в съществуването на новите закони.
Ето защо за в бъдеще делата против; всички обвинени ще бъдат разглеждани публично съгласно нашия свещен закон, след като се изследват и  проучат, и докато не бъде издадено едно редовно съдебно решение, никой не може, тайно или явно, да погуби никого чрез отрова или други някакви мъчения.

Не ще бъде позволено никому да засегне честта на когото и да било.

Всеки ще владее своите имоти от всякакъв вид и ще разполага с тях с пълна свобода, без да може някой да му пречи. Така например невинните наследници на един престъпник не ще могат да бъдат лишени от своите законни права и имотите на престъпника не ще бъдат конфискувани.
Тези императорски отстъпки ще се простират за всички наши поданици. От каквато религия или секта да бъдат те, ще се ползват от тях без изключение. По такъв начин една пълна сигурност е дадена от Нас на жителите на империята за техния живот, чест и имот така, както това се изисква от нашия свещен закон.

Що се касае до другите въпроси, които трябва да бъдат уредени с помощта на просветените мнения, Нашият Съдебен съвет (увеличен с нови членове, доколкото това се окаже необходимо), към които ще се прибавят в определените от Нас дни Нашите министри и знатните на империята, ще се събира с цел да изработи закони, които да регулират тези въпроси за сигурността на живота и имуществото, както и размера на данъците. Всеки в тия събрания ще изложи свободно своите мисли и ще дава своето, мнение.

Законите, които се отнасят до уреждането на военната служба, ще бъдат разглеждани във военния съвет, който заседава в двореца на сераскера.
След като всеки един закон се изработи, за да бъде валиден завинаги и подлежащ на изпълнение, той ще ни бъде представян: ние ще го обличаме в Нашата санкция, която ще написваме в началото с Нашата императорска ръка.

Понеже тези институции имат за цел процъфтяването на религията, правителството, нацията и империята, ние се задължаваме да не вършим нищо, което е противно на това. В залог на Нашето обещание Ние искаме, след като го внесем в залата, където се пази славната мантия на пророка, в присъствието на всички улеми и знатни на империята да се закълнем  в името на бога и да закълнем след това улемите и знатните на империята.

След това всеки един от улемите или знатните на империята или всяка една друга личност, която би нарушила тези институции, без разлика на чин, положение или доверие, с което се ползва, ще бъде подложена на наказание, съответстващо на провинението, ако последното явно е доказано. По този повод ще бъде издаден наказателен закон.

Понеже всички чиновници на империята получават днес една подобаваща заплата, а на онези, чиито служби не са достатъчно възнаградени, ще бъдат повишени възнагражденията, ще бъде създаден един строг закон против тези, които злоупотребяват със службата си срещу пари, нещо, което се осъжда от божествения закон и се счита като една от главните причини за падането на империята.

Понеже гореизложените постановления са едно изменение или пълно подновяване на стари обичаи, настоящият императорски рескрипт ще бъде публикуван в Цариград и във всички области на нашата империя и ще трябва да бъде съобщен официално на всички посланици на приятелските сили в Цариград, за да бъдат свидетели на установяването на тези институции, които, ако е угодно богу, ще траят вечно.
Нека великият бог да излее върху всички нас цялото си свято благоволение!

Нека на ония, които ще направят нещо противно на настоящите постановления, да бъде божието проклятие и да бъдат лишени завинаги от всяко щастие!“