Не си съвършен, но какво от това

„Докато търсех съвършенството, развалих работата”, признал веднъж Клод Моне. Сигурно сте имали същото усещане – в живота гаранции няма. Драпаш, бориш се, мечтаеш, визуализираш, а постигането на желаното те води до нови рискове, защото засяга едно непознато за теб бъдеще. Отгоре на това ти струва много, и тук съвсем не става дума само за пари. Всеки път, когато се посветиш на нещо, истинската цена, която плащаш, е всичко друго, от което се отказваш.

Още в края на шейсетте години Ейбрахам Маслоу заявява, че голяма част от неврозите се дължат на неудовлетворени желания за сигурност, принадлежност и идентификация, любов, уважение и престиж. Спомняте си пирамидата на Маслоу, нали? Когато се освободим от тези обвързаности, тогава и нашата емоционална енергия ще се разгърне. За теориите на Фройд да не споменаваме. Изглежда, неврозата е задължителен спътник на успеха.

Тайната, казва Лучия Джованини, е в това да се научим да живеем в дълбочина, вместо на скорост, да осъзнаем, че законите на вътрешното удовлетворение и външния успех се различават.

Напоследък я наричат „италианската Луиз Хей”, а тя не крие, че е неин последовател от дълги години. Лучия Джованини има докторат по консултативна психология, учила е психоантропология, член е на Американската психологическа асоциация. Преподава НЛП, невросемантика, духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха. Експерт е по техниките на медитация и ходене по лабиринт, води обучения по нестинарство. През 1999 г. създава асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване и развитие и вече над 20 години обикаля света заедно със съпруга си и помага на десетки хиляди да се почувстват по-свободни и удовлетворени от живота.

Според Лучия проблемът е в това, че древният (рептилният) мозък на човека е устроен на базата на емоциите, а не на логиката. Щом забележим и установим възможната опасност, втората ни стъпка е да я превърнем в трагедия. Еволюцията и прогресът са задраскали саблезъбия тигър и тиранозавъра рекс, но мозъкът, който през последните сто хиляди години не се е променил толкова много, е нарекъл тиранозавъра с други имена: дали колегите ще ме приемат? Ами ако остана сам? Дали не ме очаква фалит? Ами ако изгубя работата си? И какво от това, пита Лучия Джованини. Това са само чувства, можеш да избираш дали, как и докъде да ги следваш.

Особено важно е да осъзнаем, че перфекционизмът не е достойнство, нито повод за гордост, а точно обратното. Той често е просто признак на вътрешна несигурност.

Когато сгрешим, се чувстваме зле, но още по-лошо е да си дадем сметка, че не сме научили нищо. Приемайки, че възможностите за усъвършенстване са безкрайни, ние загърбваме саморазрушителната фикс идея за съвършенство и се насочваме към идеята за превъзходство. Превъзходство е, когато се опитваме да дадем най-доброто от себе си, прегърнали идеята, че можем да сбъркаме.

Напрегнати се чувстваме и по други причини. Живеем в обкръжение, в което рядко показваме на хората всичко добро, което изпитваме към тях. Още по-рядко показваме цялото добро, на което сме способни – смятаме, че ще ни се присмеят. И забравяме, че не бива да занимаваме чувствата си с онзи, който е способен да се присмее на добрия жест. (Трябва да разбираме посланието на емоциите, без да се оставяме те да ни унищожат.) Проявяваме невероятна сдържаност, кътайки в задния двор на съзнанието своето положително мнение за другия, „все едно оставяме зърна да изсъхнат в джоба ни, вместо да ги поверим на вятъра, на почвата и на дъжда”, както казваше един френски мислител. Защитният механизъм е очевиден – как да направим искрен комплимент, след като жестът ще бъде изтълкуван превратно или ще ни бъдат приписани нечисти намерения. Така взаимоотношенията ни постепенно се превръщат в маратон по надлъгване и подозрения. В самоналожен парад на маскирани мисли.

Тези и още теми, свързани с личностното израстване, щастието, менталните и емоционалните клопки и начините да ги избегнем, са засегнати в бестселъра на Лучия Джованини „Освободи живота си”. Авторката ще представи лично българското издание на книгата си у нас на 7 октомври 2015 г. от 19 часа в литературен клуб „Перото” – НДК. Гостуването се осъществява с подкрепата на Италианския културен институт.