Не слизайте от „Влак“-а на Вапцаров

Българската детска литература и особено българската детска поезия съществуват в съзнанието на читателя като свят, различен от словото „за големи“. Устойчивите ни представи поставят Дора Габе и Веса Паспалеева, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и Ран Босилек в различна литературна територия, където няма пресечни точки между писаното за деца и творчеството за възрастни.  Разпределението на ролите изглежда така категорично, че дори не се замисляме над него и подсъзнателно категоризираме авторите според тази нагласа.

Има и изключения, макар че за тях рядко си даваме сметка. Елин Пелин например битува едновременно и в двата кръга, защото освен „Гераците“, има и „Ян Бибиян“, „Дядовата ръкавичка“, „Пижо и Пенда“… Но за да се сетим за още някой като него в нашата литература, трябва да мислим усърдно. В това отношение литературоведческата мисъл и издателските политики са в дълг пред българския читател. През този месец излезе обаче една книга от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“, която донякъде разсича точно този проблемен възел. Благодарение на издателство „Лист“ можем да прочетем чудесните стихотворения за деца, написани от Никола Вапцаров.

Снимка: Изд. „Лист“

Снимка: Изд. „Лист“

В цялата вече обичайна бърза категоризация на литературни течения, пристрастия и автори, Вапцаров е поставен на лавицата на яростно отхвърляните поради идеологически нагласи. Той отдавна е по-скоро повод за засилване на разделението между консервативното и либералното, разменна монета в споровете за и против комунизма и соца. Сякаш все повече хора забравят, че Вапцаров е на първо място поет.

Това издание на „Лист“ го поставя в съвсем нов контекст, представя ни съвършено непознато лице на Вапцаров като детски поет. Тези, които ще предпочетат да го отричат по инерция, може би дори няма да разгърнат книгата от страх, че ще открият идеологически бомби в нея. И това ще бъде най-голямата им грешка.

Вапцаров е майстор – не просто на фразата, на формата, но и на мисълта. Психологически чувствителен към детския свят, в поемата си „Влак“ той хвърля мост между света на порасналите и фантазната идея на малките за вечното пътешествие. Буквализираната метафора за пътя е оцветена не от идеологеми, а от поетиката на съзиданието – цивилизационния напредък. „Влак“ освен това е текст за хората, човеколюбиво признание за смисъла на труда и поезията на ежедневното.

Илюстрация: Капка Кънева

Представете си колко силно фантазията на децата в онези години се е подхранвала от магията на железния път. Фигурата на машиниста е почти фигура на супергерой, мечтано бъдеще на малките момчета от първата половина на миналия век. Това е усетил и пресъздал Вапцаров, поетът на машините.

Илюстрация: Капка Кънева

Стихотворенията и поемата „Влак“, включени в богато илюстрованото от Капка Кънева издание, са с ритмична и красива форма, простичък език, разбираем за децата от всички времена.

Впечатляващо е, че тази книга вкарва разпалващия нелитературни страсти поет в една група автори, чиято безспорност е доказана във времето. Вапцаров се подрежда съвсем основателно до е.е. къмингс, Джейн Остин, Олдъс Хъксли, Силвия Плат, Йожен Йонеско и още много други. Влизането му в този контекст е оправдано, а не своеволно. Със сигурност книгата с детските стихотворения на приемания най-вече като пролетарски поет е добър портал към неговото приемане извън идеологическата ограниченост. След „Влак“, „Врабчова сговорна дружина“, „Тази сутрин рано-рано“ ще бъде по-лесно да се разберат и приемат като поезия неговите „Моторни песни“ извън политическата концепция.

Изданието на „Лист“ е голяма стъпка към преосмислянето на Вапцаров от гледна точка на литературното му присъствие, ключово преобръщане на парадигмата за поета в очите на идващите поколения.

Илюстрация: Капка Кънева