Удивително наследство оставя след себе си художникът Цанко Лавренов. За своите 82 години той създава изключителни като въздействие произведения – рисува с енергия, каквато притежават малцина живописци. Голяма част от тях видяхме преди две години – в Софийска градска художествена галерия, където бе най-мащабното по рода си представяне на творчеството на Лавренов. Преди броени дни се появи и най-богатото и задълбочено изследване на личността и творчеството на класика. А днес, когато се навършват 122 години от рождението на художника, фондацията, наречена на неговото име, ни кани на още едно пътешествие из света на Лавренов.
Вижте още: НАЙ-БОГАТИЯТ АРХИВ ЗА БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК, ИЗДАВАН НЯКОГА
През 1967 г. Цанко Лавренов публикува своята мемаорна книга „По стръмната пътека“. Спомените му завършват с пожелание да разкаже в следващо издание и други интересни случки и събития от своя живот. Втората част на „По стръмната пътека“ е завършена в началото на седемдесетте години на ХХ в. Заради напредналата възраст на Лавренов и сполетелите го здравословни проблеми книгата не стига до печат. Това обаче ще се случи през 2019 г. – 41 години след смъртта му. Фондация „Цанко Лавренов“ планира да издаде в едно двете части на „По стръмната пътека“.
По повод 122-годишнината на Лавренов фондацията предостави на „Площад Славейков“ откъс от мемоарите на живописеца. В него Цанко разказва за годините, когато е учел във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив – и у него възникнало желанието да стане художник.
„В колежа имаше един учител, който беше добър художник-портретист; беше нарисувал вече портрета на един ученик. Много любопитствувах да видя как се рисува с блажни бои. Затова помолих пер Ясент – така се казваше учителят – да ми позволи да идвам в стаята му, когато рисува портрет. Той се съгласи и един ден ми съобщи, че бил почнал вече портрета на един пловдивчанин-грък.
Когато почнах да ходя в килията му, той беше вече скицирал портрета и почваше да нанася боите. Прилика имаше голяма. Видях, че е майстор в портрета и го запитах защо той не ни преподава рисуване. Засмя се и ми отговори, че не би желал никога да учи нас, малчуганите, да рисуваме. Това щяло да го измъчва много. Затова предпочел да бъде учител по френска литература и да рисува от време на време някой портрет. След гръка той нарисува и портрета на един брат – фрер Анри, калугер с бяла брада.
Бях си купил малка кутия с пастели и на сивоохрен лист бях нарисувал Имарет джамия. Показах я на пер Ясент, като го помолих да нареди да бъда освободен от „рисуване” в колежа и през този час да ме оставят да ходя из града да рисувам от натура, като се задължавам всеки път да нося по една рисунка с пастел или цветни моливи.
Тогава ще да съм бил на 13-14 години – и с моя детско-юношески ум си мислех, че такова нещо е възможно в училище, което всъщност беше цяла семинария.
Пер Ясент ме погледна със сериозен поглед и ми рече:
– Да не сте наумили да ставате художник?
– Да – казах аз, – художник ще стана. Това ми е призванието, така съм решил!
Тази моя категорична декларация го изненада. И започна да ме увещава да не избирам такава нерентабилна кариера, пълна с изненади, огорчения, несполуки, материални лишения, бедност.
– Е, приятелю мой, щом сте решили да ставате художник, каква годишна рента имате осигурена?
И той ми съобщи една годишна парична сума – хиляди франкове, която ако не притежавам като годишна рента, хич да не започвам изкуството – живописта.
– Иначе – добави той – ще бъдете жертва на вкуса на хората. Трябва да задоволявате техния лош вкус, за да живеете, трябва да изневерявате на себе си. Ще станете жертва на някой търговец на картини. Както сте телесно слаб, мили Лавренов, не бихте издържали на този тормоз!
Всички тези думи, които той изрече със загриженост, бяха за мен един неочакван леден душ. Мислех, че у този преподавател ще намеря съчувствие и подкрепа. А то!…
Но какъвто си бях упорит, аз го изслушах търпеливо и накрая му заявих, че знам, че ме чака мъка, лишения и оскърбления, но въпреки това, въпреки всичко, аз ще стана художник!
Но той държеше на своето. И повтаряше:
– Ако нямате годишна рента, не започвайте изкуството. Ще ви бъде много тежък животът!“
Вижте още: ТРИУМФЪТ НА ЦАНКО ЛАВРЕНОВ
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение