Не ти се учи? Нали си българин, това ти стига

С приказване видимо няма да стане. С остроумия и гняв в социалните мрежи – също. За образователни решения няма време, а всяка намеса отвън ще влоши положението. Институционалната държавна строгост ще ги превърне в герои. Съдебната система е заета да се взира в собствения си пъп и в момента не може да реагира, макар че е единственото демократично решение на проблема.

През уикенда привърженици на „Възраждане“ поискаха да бъде спряна прожекцията на филма „Близо“ в столичното кино „Одеон“, защото някой им казал, че пропагандира хомосексуалност и педофилия. Очевидно и сред полицаите, изпратени да спрат посегателството, е имало привърженици на тези възгледи, защото намесата на силите на реда е била безплодна – те са пристигнали часове, след като са били повикани. Решението да бъде спрян филмът е било на организаторите „София Прайд Филм Фест“. Това не е първата прожекция на филма, вече е показван на 29 март като част от „София Филм Фест“ и е минал без ексцесии. Според специалистите филмът е далеч от всякакви внушения за педофилия, както са убедени активистите на „Възраждане“. Творбата на Лукас Донт разказва за близкото приятелство на две момчета, търсещи границата между дружбата и любовта, за смъртта и самотата.

Честно казано, май сме в задънена улица. Безсилни сме, изглежда. „Възраждане“ си възпитаха електорат и го разширяват. При това се прицелиха в хората, които никой друг не разбра – хората от малките градове и крайните квартали, не от селата; хората, които нямат възможност да докажат пред себе си, че имат повод за гордост от живота си. Уморените от несигурност и липса на признание, застаналите на ръба на живота – вече не бедни, но без никакъв шанс да станат богати.

Това са ония, чието самочувствие идва само от външни фактори – от принадлежността към „нормалните“, от „безспорното“ минало. Те имат нужда да се чувстват част от нещо, да бъдат обединени от идея, по-голяма от разрушеното им настояще. И един манипулативен лидер винаги може да им обещае враг, който да ги сплоти.

Врагът са „различните“, хората от новия свят, който закономерно разрушава стария, както се е случвало стотици пъти през вековете. Хората, които имат идентичност извън тълпата, които не се страхуват да се опълчат на скрупулите и закостенелостта.

Този път мишената не е расата, както преди 90 години. Не е етносът – в редиците на „Възраждане“ има много българи от турски произход. (Забелязахте ли как изчезна от общественото пространство наративът за „лошите турци“? Сякаш някой даде команда и обидите спряха.) Не е и религията, както беше само преди няколко години, когато ВМРО и НФСБ плашеха с бежанците мюсюлмани.

„Възраждане“ се обяви срещу успелите и образовани хора. Врагът стана по-познат и вече е повече враг. Защото останалите характеристики не са въпрос на избор – никой не може да смени расата и етноса си, религията е „семейна традиция“. Но принадлежността към интелигенцията е въпрос на личностно израстване, на полагане на усилия. Да обявиш умните за враг, означава да оправдаеш онези, които не са се постарали да станат такива. Така мързелът на ума става достойнство. Не ти се учи? Не се тревожи, ти си българин, това ти стига, повече не ти трябва, траките и хайдутите са се потрудили вместо теб. Работиш нископлатена работа и се чувстваш безсилен? Причината не е в това, че не си се постарал, просто ти се надсмиват, чувстват се по-голяма работа от теб и като ги затворим в лагери, ще видят кой ще се смее последен…

Ще ви разкажа една измислена история за такъв човек – историк, чийто кариерен връх е било краткото директорстване в беден провинциален музей. Гледал този човек с люта завист как негови състуденти се издигат, правят кариери, имената им се появяват върху научни разработки. После решил, че истинският растеж е в политиката и започнал да опитва – една партия, после втора, трета… Все някой го изпреварвал за партийните постове, а неговата ярост и завист се трупала все повече. И се превърнал във Фауст – продал си имагинерната душа на дявола за съвсем реални пари. Парите носели власт, а властта – възможност да отмъсти на онези, които все го изпреварвали по стълбата нагоре. Научил се да говори на измислени хора като него самия – не съвсем бедни, не съвсем отритнати, но прояждани от страх, че ще ги изпреварят, че ще разберат колко са неспособни да се справят с живота, че светът ще прозре тяхната посредственост. Докато им говорел за „възвишени неща“, въображаемият човек успял да направи всичко, което вярвал, че го остойностява – да си купи скъпо имение, да натрупа спестявания… експлоатирайки страха и несигурността на подобните нему.

Тълпата, събрала се около този незадоволен измислен човек, дебнела кого да нападне, за да заяви съществуването си. Не идеи я водели, а глад за изява. Колкото по-видимо било предизвикателството, толкова по-шумно ревяла тълпата. И когато успяла да спре излъчването на филм – произведение на изкуството, проява на талант, поредния успех на даровитите – тълпата се чувствала нахранена с власт. Щом можела да направи това, значи всеки неин въображаем член означавал нещо, поне в собствените си очи. „Умът“ на тази група бил общ, а умелият измислен кукловод знаел как да го направлява, кои копчета да натисне и най-вече – как да не остави тълпата да се разпадне и да не даде време на хората в нея да осъзнаят, че са хора.

Разказах ви измислена история, но въображаемата тълпа може да тръгне по нашите общи реални улици. Да спира нашите филми, да къса нашите книги, да пребива нашите деца, да пълни с глупости главите на други наши деца. И тази тълпа ще си има лидер, той ще си има господари, на които ще е продал душата си. А ние ще бъдем безсилни.