Не убиват българския лъв, убиват здравия разум

„Убиват българския лъв“, крещят стотици в социалните мрежи, като споделят проекта за евро монета на български език. Първосигналното мислене различава само буквалните образи – човек на кон пробожда с копие паднал лъв. Обхванати от първична емоция, мнозина дори не успяват да се сетят, че това е Мадарският конник – един от символите на България.

Лъвът, казват те, българският лъв е убит. Всъщност Мадарският конник е изсечен в скалата в езически времена, по времето на Крум или Тервел (второто е по-късна и по-вероятна хипотеза). По това време лъвът не е символ на България, това се случва едва по време на османското владичество, макар да се среща като митологичен и фолклорен символ още по-рано. В епохата, когато е сечен Мадарският конник, лъвът е хералдически символ на властта във Византия.

Що се отнася до монетите, Мадарският конник и лъвът, прободен от копието му, присъстват на задната им страна още от времето на Третото българско царство, при това върху няколко номинала. Достатъчно е да си спомним и Вапцаров с началото на стихотворението „Кино“, където тези монети дори са описани:

Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
„Една човешка драма“.
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.

В социалистическите времена на гърба на монетите се появява националният герб, но пък се емитират възпоменателни монети с Мадарския конник като тази, посветена на 1300-годишнината от създаването на България, с номинал от цели 50 лв. – огромна сума за онова време, когато не съществува банкнота от 50 лв.

Фактът, че българското евро ще запази тази традиция, е забележителен. Българското евро ще се използва в цяла Европа, не само на наша територия. Много хора от много държави уважително ще държат в ръцете си монети с надпис на български и с един от най-българските символи – Мадарския конник. Това е почит към българския лъв като национален символ, не убийство на българския лев.

И когато ни поднесат за подпис нелепата приумица на „Възраждане“ за запазване на лева, добре е да си спомним, че Гърция се отказа от драхмата, съществуваща от VІ век пр. н. е., без да загуби националната си характерност и достойнство. Българският лев съществува от 1880 г., не от древността. Той не е пазител на българското, би било грозно да разчитаме на валутата ни да ни придава идентичност.

„Възраждане“ за пореден път дърпат струните на човешките емоции, вместо да казват истината. Но е добре да си спомним, че някога „българин“ е било синоним на здрав разум, не на първични страсти.