Не вярвайте, това е фотошоп

В края на август украинският фотограф Дмитрий Муравски бе лишен от поста си на съветник в Министерството на отбраната, след като американският вестник „Вашингтон поуст“ го заподозря във фалшификация на снимка от Донбас. Според негови колеги-фотографи снимката „Примирие в Широкино“ е постановъчна. Лента.ру припомня и други нашумели случаи, когато вместо оригинални снимки читателите и зрителите получават фалшифицирани.

Не като измама, а заради идеята

През 2014 г. италианският фотограф Джовани Троило потресе журито на конкурса World Press Photo с поредица снимки от малкия белгийски град Шарлеруа. Репортерът показва града, затънал в безработица, престъпност, наркозависимост, расова ненавист и перверзни сексуални забавления. Чрез примера на града Троило се е постарал да покаже „всички пороци на затъналата в криза Европа“.

Един от „кадрите“ на Джовани Троило. Снимки: giovannitroilo.com

Снимка: Джовани Троило

Фотографът получи голямата награда в раздел „Проблеми на съвременността“, а снимките бяха препечатани от най-големите световни медии. Не повече от месец по-късно отличието бе отнето на Троило. Кметът на Шарлеруа заяви, че снимките не са документални, а постановъчни и авторът умишлено е фалшифицирал реалността, за да предизвика шок у зрителите. Журито на World Press Photo проведе собствено разследоване, което установи, че една от снимките дори не е направена в Шарлеруа.

Иран не вярва на сълзи

През пролетта на 2013 г. емоциите на президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад, проявени по време на погребението на венецуелския лидер Уго Чавес, му изиграха лоша шега. На церемонията по прощаването Ахмадинеджад се опитва да утеши плачеща майка на Чавес, 78-годишната Елена, притискайки буза към челото й. Моментът е запечатан от фотограф на AFP.

Това доведе до ярост ислямските консерватори и религиозните фанатици в страната му. Законодателят и религиозен водач Мохамед Таги-рахбара констатира, че президентът е изгубил контрол.

Депутат-консерваторът Мохамед Дегхан заяви, че поведението на Ахмадинеджад е недостойно за лидер на мюсюлманска държава, защото ислямът забранява на мъже да се докосват до жени, които не са им родственици.

В резултат ирански сайтове разпространиха алтернативна версия на тази снимка, подложена на фотошоп. На нея Ахмадинеджад в същата поза утешава възрастен мъж. Поддръжниците на президента уверяваха, че именно тази снимка е истинската.

Ах, тези ръце

През май 2013 г. фотомонтаж бе разпространен и от най-голямата южнокорейска агенция. Съобщение, че след съвместна среща президентът на страната Пак Гън-Хе и американският лидер Барак Обама са си стиснали ръцете, бе илюстрирано с особено неуспешен фотомонтаж. Двамата държавни глави наистина стискат ръце, но не своите и не тогава. На фотоса се вижда, че се намират в различни стаи, забелязва се и трети човек, който държи за ръка Пак Гън-Хе.

Снимка: Yonhap News

Докато медии обявиха снимката за „най-неумелото използване на Фотошоп в цялата история на програмата“, от агенцията обявиха, че изобщо не са смятали да представят монтажа за оригинален кадър, а просто са го надписали неправилно.

Трима един не чакат

През 2008 г. Иран демонстрира пред целия свят успешни ракетни изпитания, заплашвайки, че може да удари Европа и САЩ. Страната надуваше военните мускули.

И отначало снимката от мястото на изпитание на бойните ракети, публикувана от местното издание Sepah News, не удиви никого. На кадъра се вижда как четири ракети се издигат към небето и, както изглежда, нищо не може да им попречи да достигнат целите си. Фотото беше публикувано от Франс Прес, а после попадна по първите страници на издания в различни страни.

Само че опитните сътрудници на агенция Асошиейтед Прес усетиха нещо съмнително — те обърнаха внимание на това, че същият сайт по-рано бе публикувал подобна фотография – с тази разлика, че на нея се виждаха три ракети, защото четвъртата не бе успяла да излети. За да бъде скрит факта на неуспешните изпитания, по-късно ракетата е дорисувана.

Пейзаж на фотошоп

През 2006 г. най-големите световни издания публикуваха снимка на Ройтерс от столицата на Ливан Бейрут, направена след въздушния удар на израелската авиация. Градът е потънал в антрацитови кълба дим. Само че фотографи и блогъри бързо установиха, что авторът на снимката — Аднан Хадж — вероятно е сметнал последствията от бомбардировката за недостатъчно тежки и е добавил повече интензитет чрез фотошоп.

Самият фотограф отрече фалшификацията, твърдейки, че е използвал графичната програма само за изчистване на кадъра от шумове. Но професиналистите бяха единодушни: неумелият фотошоп се вижда и с невъоръжено око.

По-късно стана ясно и нещо по-лошо – фотографът на Ройтерс е откраднал снимката от свой колега от Асошиейтед Прес и е добавил наситеност, за да защити правата си над нея. В резултат агенцията прекрати договора си с фотографа и свали от архивите си над 900 негови снимки.

Фотограф и монтажист

През 2003 г., в първите дни на американското нахлуване в Ирак, репортерът на „Лос Анджелис Таймс“ Брайън Волски изпраща в редакцията кадри с поле. На една снимка въоръжен британски войник призовава мирни жители на град Басра да се приберат в укритията. На пръв поглед нищо особено, но за да подобри композицията и за да добави драматизъм Волски използва фотомонтаж: и съчетава две свои снимки.

Това му струва работата. От вестника го уволняват, защото редакционната политика на изданието забранява всякакви манипулации по репортажни снимки. За по-малко от месец от началото на военната операция в Ирак Волски е четвъртият американски кореспондент, загубил работата си.

Твърде черен

През 1994 г. американското списание „Тайм“ провокира остра дискусия за допустимостта за редактиране на снимките, използвани от средствата за масова информация. Изданието публикува на корицата си снимка на О. Джей Симпсън, обвиняем в убийството на бившата си съпруга и нейния любовник (впоследствие оправдан от съдебните заседатели, но по-късно влиза в затвора за въоръжен грабеж). Списанието обработило снимката така, че кожата на Симпсън да добие още по-тъмен отенък и лицето му да има по-заплашителен вид.

След като „Нюзуик“ излиза с аналогичен, но нередактиран кадър на корицата, колегите обвиняват „Тайм“ в манипулации и разпалване на расистки настроения. След време от списанието се извиняват за редакторската работа със снимката.