POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Нечестно е Народният театър да прави спектаклите с Малкович като частен продуцент“

Васил Димитров, директор на радио „Класик А“ - за лукса да правиш медия за класическа музика в държава, в която чалгата е начин на мислене

Задава се краят на практиката с делегираните бюджети, тази система е сбъркана от самото начало, твърди Васил Димитров. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - „Нечестно е Народният театър да прави спектаклите с Малкович като частен продуцент“

Задава се краят на практиката с делегираните бюджети, тази система е сбъркана от самото начало, твърди Васил Димитров. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Вече 29-и сезон радио „Класик ФМ“ подобрява градското звучене на София, а от тази година медията ще облагородява ефира в столицата под ново име – „Класик А“. Неин собственик и мениджър вече близо три десетилетия е Васил Димитров, диригент с академично образование, създател на някои от емблематичните столични радиостанции – „Джаз ФМ“, „N-Joy“, „Z-Rock“ и „Melody“ – и изпълнителен директор на „Fresh Radio Group“, което включва „ФМ+“ и „Фреш“.

„Класик ФМ“ тръгва през 1994 г. на честотите на радио „Свободна Европа“ в България като 18-часова програма, впоследствие, в партньорство с радио „Алма Матер“ на Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, продължава да излъчва програмата „Алма Матер Класик ФМ“.

Като организатор на фестивала „София Джаз Пик“ през годините Васил Димитров е организирал някои паметни за столичния културен живот събития – концертите на Джордж Бенсън и Ал Жеро, Маркъс Милър, Пати Остин, Ранди Брекър, Мишел Льогран, на групите „Инкогнито“, „Левъл 42“, „Кул енд дъ Генг“, „Ърт, Уинд енд Файър Експириънс“.

През 2002 г. той създава и оркестъра на „Класик ФМ“, с редица успешни сезони на концертните поредици „Концертмайсторите“, „Музиката на Америка“ и с гастроли на солисти от световната сцена. Занапред и оркестърът ще носи ново име – оркестърът на „Кантус Фирмус“. „Кантус Фирмус“ е компанията, създадена и управлявана от Васил Димитров, организира Европейския музикален фестивал.

– Каква е цената на лукса да правите радио за класика в държава, в която доминира чалгата, г-н Димитров?

– Аз мисля, че в България вече не доминира чалгата. Когато започнахме да правим „Класик ФМ“ през 1994 г., това беше разгарът на чалгата, златният ѝ период. От всеки прозорец в центъра на София можеше да я чуеш. Спомням си колко трудно беше тогава с рекламодателите – само като кажеш „Здравейте, аз съм от „Класик ФМ“, това беше достатъчно да те отпратят. В момента ситуацията е много различна. Чалгата изигра отвратителна роля не толкова в музикалната среда, колкото в социалната, в манталитета на няколко поколения българи. Както разни по-умни хора от мен казват, това не е музика, а начин на мислене.

Цената на лукса е, че това радио стана на 29 години и сега го възкресяваме с „Класик А“, един по-пречистен вариант на „Класик ФМ“. „Класик ФМ“ остава онлайн, ефирното радио на негово място е „Класик А“, което се прави от същия екип. Вече сме в нова среда, нещата са се променили, музикалната информация е достъпна по много и различни начини. Когато ние започвахме, нямахме музика и първите големи постъпления получихме от един американски донор, да го наречем, Франк Фишър, който донесе два куфара от Питсбърг със страхотни изпълнения. Той бе част от борда на операта на Питсбърг и имаше фирма за продажба на дискове с класическа музика. Подари ни тези два куфара със стотици дискове, които и до ден днешен се въртят в „Класик ФМ“. Днес навсякъде може да откриеш най-новата музика от най-новите изпълнители с прекрасни записи и сега искаме това да стане по-достъпно за по-широката публика.

– Отскоро имам чувството, че „Класик А“ звучи по-различно от „Класик ФМ“, какво е новото?

– Музиката е нова. Човек трябва да се грижи за нея, а сега, когато информацията е толкова достъпна, трябва да си много по-напред от всички слушатели, за да правиш радио за класическа музика. Има толкова много медии, в които с един абонамент от 5 лева си в целия свят на музиката. Тук въпросът е специалистът, който има познания, да избере хубавото и да го представи пръв на тази публика. Тя после може да си го намери в големи количества, но изпълнителят, който сега изгрява и е интересен и известен, е добре ние да го представим на публиката, за да я насочим в тази посока.

– Навремето организирахте легендарни от днешна гледна точка концерти, притежавате ли правата върху тях?

– Притежаваме огромен брой права върху наши концерти, най-вече с участието на оркестъра на „Класик ФМ“, който от тази година вече се казва оркестър „Кантус Фирмус“. Това са стотици часове музика. Но ако питате за концерта с Джордж Бенсън и Ал Жеро, това незабравимо изживяване – не, нямаме музикалните права за този концерт.

– Кой ги притежава?

– Никой. В договора, който бяхме подписали със тях, ставаше дума за изпълнение на концерт, но не и за запис.

– Нямате ли записан онзи паметен момент с Мая Новоселска и звънчето, когато тя излезе на сцената и запя с Ал Жеро?

– Не, нямаме го. Но имам снимка как свиря с Джордж Бенсън след концерта в един джаз клуб на площад „Славейков“. Ал Жеро беше много изморен след концерта, той имаше тогава и проблеми с краката и не дойде. Но се появи Джордж Бенсън, който беше по-тежката персона, не допускаше никого до себе си.

Мая Новоселска в импровизиран дует с Ал Жеро в НДК през 2006 г. Снимка: Емил Георгиев

– След всичките години на инфлация, Ковид и войната в Европа, мислите ли, че ще се завърнат тези златни години на българската музикална сцена?

– През март месец с оркестъра на „Кантус Фирмус“ правим концерт с музика на Джон Лорд и Брус Дикинсън от „Айрън Мейдън“. Билетите за два концерта се продадоха за нула време – без реклама, без афиши. Публиката се върна. Но онези години, за които говорихме, не мисля, че ще се върнат – не заради друго, а защото публиката ни тогава беше гладна и жадна за музика, имаше културен вакуум. Каквото и да пуснеш, то се взимаше веднага.

– Тогава и публиката в България като че ли беше по-заможна, годините бяха по-безгрижни?

– Не знам. По принцип хората, когато погледнат назад, винаги смятат, че са имали повече, отколкото сега. Все по-бедни стават хората.

– Трябва ли един собственик на радио за класика да притежава друг бизнес, за да продължи да поддържа това радио?

– През 2001 г., когато направихме „Джаз ФМ“, „Класик ФМ“ е било на 7 години – 7 години то съществуваше само благодарение на огромните ми усилия да намеря пари за него. Но съществуваше по някакъв начин – с концертите, които правех, за да издържам радиото, а после, когато започнаха „N-Joy“ и другите по-комерсиални радиа, с тях издържахме „Класик ФМ“. Това радио винаги ще има нужда от някаква подкрепа, то не може да съществува просто така. Но никога няма да се откажа от него, „Класик А“ е кауза, другото е бизнес.

– В държава, в която масовата публика не е благосклонна към класическата музика, има ли хора, които да рекламират в нея и в такова радио?

– Има. Наред с чалгата хората вече имат възможност да получат друго образование, друго отношение към класическата музика и има компании, които дори нямат нужда от реклама, но искат да се свържат по някакъв начин с класическата музика и да ѝ бъдат спонсори. За тях това е вид удовлетворение, а не търговска реклама. А иначе класическата публика винаги е по-малка от останалата, говорим за 3-4% максимум.

– Като бройка можете ли да кажете колко е публиката на класическата музика в София?

– Концертите с класическа музика с големи звезди като Джошуа Бел, Пинкас Цукерман, Максим Венгеров – в НДК, са 2200 души максимум. Правили сме ги на цени 70 – 100 лв. за билет. Днес тези цени не изглеждат високи.

– На фона на билетите за Джон Малкович в Народния театър всичко изглежда евтино. Вие купихте ли си билет за спектакъл, г-н Димитров?

– Не. Моите уважения, но не съм имал интерес да отида на това нещо. Радвам се, че хората плащат толкова висока цена за качествено изкуство.

– Кои артисти от класическата музика биха изкушили българската публика да даде толкова много пари за билет – от 50 до 400 лв.?

– Не знам дали този процес би отишъл в други видове изкуство извън театъра…

Това може би щеше да е възможно, ако я нямаше системата за делегирани бюджети. Това сериозно промени картината. Специално в областта на музиката допреди 12 години, когато се въведоха делегираните бюджети, културният живот изглеждаше така – имаше Опера, Филхармония с ниски бюджети, които позволяваха да се плащат ниски заплати, и пари за дейност почти нямаше. Хонорарите на Софийската филхармония за солистите бяха от порядъка на 500-1000 лв. В същото време „Кантус Фирмус“ правеше концерти с помощта на спонсори и докарваше тези звезди, които сега идват с помощта на делегирания бюджет. Ние го правехме на собствен гръб с поемане на огромен риск и препълнени зали. Сега вече ние не можем да го правим това. Защото за всяко продадено левче в институциите на делегиран бюджет държавата дава 6 лв. субсидия. Методиката първо беше по 70 лв. на билет и целта беше билетите да се продават на максимално ниски цени, за да свършат билетите и да вземат много пари. По същото време ние, частните продуценти, трябваше да продаваме билетите в Зала „България“ по 30 лв., а Филхармонията продаваше по 5 лв. След това, дори и с наши усилия, това се промени, за да стигнем дотам, че се провокира оркестрите и оперите да търсят максимално висока цена на билет, защото схемата на субсидиите се промени в тази посока. След като се видя, че това става една огромна парична маса, която не може да се осигури, размерът на субсидията се ограничи до 20 лв. цена на билет. И ако билетът ти е 50 лв., 20 лв. от тях държавата ги субсидира с по 6 лв., се получава 120 лв. за един билет в държавните институти. Ние, частните продуценти, не можем да се преборим с това.

– Ако вие бяхте продуцирали гастрола с Малкович като частен продуцент, вероятно също щяхте да имате печалба при цените, на които бяха продадени билетите – основното количество билети бяха по 350 и 400 лв., по-евтините билети бяха малко количество. Дори като платите наем за залата на Народния театър, които си спестяват този разход.

– Направих сметка, че Народният театър ще има 75 хил. евро приход на вечер от спектаклите с Малкович. Брус Дикинсън, вокалистът на „Айрън Мейдън“ – група, която пълни стадиони, плюс един куп музиканти от най-големи групи + диригент + оркестър със страхотни пазарлъци, явно струва много по-малко от Малкович. Когато правиш независима продукция, която не се субсидира от държавата, трябва да платиш и залата – Народния театър ще ми даде залата за 20-30 хил. лв. Но тези 30 хил. лв. сигурно са половината от стойността на целия проект и никой не говори за това, че театърът не плаща тези неща. Това не е независима продукция, държавата я субсидира. Нечестно е, защото тази реформа целеше друго. Бях на една среща в Министерски съвет със зам.-министъра на културата Митко Тодоров и той каза: „Разбра ли за новата реформа“, каква е тя, питам, той отговаря: „Ще финансираме билетите за театри, за да може българите да ходят с евтин билет на концерт и театър“. Още тогава му казах, че това е страшна глупост, но той отвърна: „Не, не си прав, българите имат нужда да ходят евтино на театър и концерт“. Ето докъде доведе тази реформа, до 400 лв. билет за Народния театър.

– Спрямо кого е нечестно? Към вас, частните продуценти, или спрямо публиката?

– Нечестно е спрямо всички хора. Сред зрителите има, да речем, едни хиляда души, на които ако кажеш, че билетът е 2 хил. лв., ще предпочетат да върнат билета от 400 лв., за да си вземат по-скъпия. Но това не е критерият. Критерият е начинът, по който българите имат достъп до културата. Ти използваш огромен ресурс – тази сграда, която е национална собственост, гордост и паметник на културата, на топло си, имаш кабинет, държавата ти плаща всички сметки и ти каниш Малкович със спектакъл, който е външна продукция. Ако е така, публиката на кого плаща този билет всъщност?

– Тази „нечестност“ не се ли тушира от факта, че тези пари ще бъдат реинвестирани в Народния театър?

– Какво значи реинвестират, в заплати ли? Ако ще се реинвестират така, аз не съм съгласен. Много хора не могат да платят 400 лв., за да се взимат заплати от порядъка на 6 и 8 хил. лева в театъра.

– Като културен мениджър смятате ли, че заплати от порядъка на 3 хил. – 6 хил. лв. в Народния театър са нереални?

– Не искам да влизам в конфликт с нито един артист, който колкото може, повече да взима – затова казах в началото, че за мен цена от 400 лв. за билет по принцип е много хубава. Колкото повече плащат хората за високата култура, толкова по-добре, това е оценка за високата култура. Съвсем друго е как се формира тази цена – сметките излизат, ако Малкович взима 70 хил. евро хонорар, в което не вярвам.

– Ако взима 70 хил. евро хонорар, цената от 350 – 400 лв. за билет е оправдана, правилно ли ви разбирам?

– Примерно посочвам тази сума. Залата все пак не е голяма. Но както казах, аз правя концерти от друг формат с рокмузиканти, които са скъпи и сметката ми е ясно как излиза.

– Този експеримент с Малкович ще се отрази ли добре в дългосрочен план на българската културна сцена?

– При всички случаи идването на такъв голям актьор в България е хубаво. Дали ще са театрални артисти или големи музиканти – това слага България на сцената на европейската култура и е нещо добро. Плащането на високата цена също е хубаво. Но тук говоря за друго: не е редно според мен да го организира държавен институт като Народния театър, бюджетна институция, която се радва на най-високата възможна субсидия от държавата. Бюджетът за това събитие всъщност откъде идва – от нас, от тези, които плащат данъци и данъците се харчат за държавните институции, в това число и за Народния театър. При положение, че твоята функция е да забавляваш хората с театрални постановки на високо качество и да развиваш българската театрална култура, и за това получаваш субсидия, защо се месиш в частния бизнес с частните проекти? А ние, които правим частни проекти в същата сфера с високостойностни концерти, защо не получаваме субсидия от държавата за същото нещо, което прави и Народния театър? И защо не ни дават зала безплатно? Защо това трябва да се случва и да си задаваме тези въпроси?

– Вие получавали ли сте помощ от държавата за концертите, които правите, още повече, че класическите концерти са висока култура? Отделно от това вие работите и с оркестър, също изключително скъпо перо за бюджета на един концерт.

–  Нашите най-големи успехи – събитията от цикъла „Концертмайсторите“, осъществихме благодарение на частни компании. Десет години „М-тел“ беше спонсор на оркестъра. Държавата не е дала за оркестъра нищо, въпреки че аз какво ли не съм чувал за този оркестър – били музиканти, откраднати от Филхармонията и Радиото. Да, има и такива музиканти, нашият оркестър е от фестивален вид, ние не можем да им плащаме щатна заплата. Но ние направихме такива неща, които нито Филхармонията, нито Радиооркестърът правеше. Те получават пари от бюджета, защо не го направиха?

– Сега такива концерти прави Софийската филхармония начело с Найден Тодоров.

– Найден ги прави, защото има мениджърски усет, и се справя страхотно. Той ми е казвал: „Аз се уча от вас, каквото правехте вие, сега аз го правя“. Ок, така е, само че когато ние го правехме, беше с огромен риск за наша сметка. В държавните културни институти рискът е много по-малък, защото държавата стои зад тях и за всяко левче получават субсидия. На мястото на Найден Тодоров аз щях да правя същото.

– Все пак при всичките си световни солисти и чужди диригенти в Зала „България“ винаги свири Софийската филхармония. В случая с Малкович имаме изцяло частен спектакъл, продуциран от държавен институт, без българско участие.

– Така е, но това е инцидентно с Малкович. Ако за един концерт се продават билети на 20 лв. цена, като получиш към всеки 120 лв. субсидия, става 140 лв. Но билети от 20 лв. почти няма вече, те са по 40 лв. Ти имаш 160 лв. от един билет, и ако продадеш цялата зала от около хиляда места, това прави 160 хил. лева. За толкова пари може да каниш Джошуа Бел всяка седмица и ще ти останат пари.

Найден Тодоров се справя много добре, друг на негово място нямаше да го направи.

– Неговият успех повлия и на българската публика. Тя вече изисква друго качество концерти и очаква редовно да ѝ се предлагат такъв тип удоволствия.

– Моята прогноза е, че това ще приключи в един момент – не говоря конкретно за Найден Тодоров и Филхармонията. Тези делегирани бюджети ще бъдат приключени след време. На финала сме да се докаже, че тази 12-годишна глупост няма да може да съществува. Със сигурност и до вас е стигала тази теза, че не може да имаш затворен бюджет на Министерство на културата до 200 млн., а тези делегирани бюджети са отворени, при тях ръстът няма край.

– Струва ми се, че все пак поставиха някакво ограничения за ръст на разхода.

– Това искам да кажа. Тази система е сбъркана от самото начало. Правят една система, тя не работи и започва преправяне. За 12 години тя е преправяна сигурно 50 пъти.

– Каква трябва да бъде системата на финансиране в българската култура?

– Много проста. Предлагал съм го на пет министъра и това не е измислено от нас, съществува в Германия, Швеция, Дания, Холандия. Изглежда така: всеки един оркестър, да речем, има специфика: какво е качеството на оркестъра, световна, регионална, местна величина. Къде свири този оркестър, колко е голям градът, какъв е капацитетът на публиката, колко хора ще отидат на концерт. Трето, каква е залата, в която свири оркестърът… Всичко трябва да се категоризира и не може да бъде под общ знаменател. Ако ние имаме национална филхармония – не говоря дали е българска или софийска – националният оркестър трябва да е най-добрият оркестър. Той свири в зала с 1000 места в град с 2 млн. жители. От тези 2 млн. знаем, че имаме публика от 3 – 4 хил. души, които ходят на концерт. В залата си за хиляда души този оркестър, който е номер едно и е най-добрият, би могло да направи 50 концерта тази година и понеже е номер едно, искаме 80% запълняемост на залата. Ако няма 80%, то тази зала му е голяма и трябва да я отстъпи, и държавата ще му даде по-малка. Изчислява се средната цена на билета, какъв е капацитетът на публиката, и преценяваме, че публиката е добре да плати 30 лв. за едно събитие. При хиляда места, от които 80% са пълни, тоест 800 места по 40 лв. средно, това са 32 хил. лева приход от един концерт, който ние искаме от националния оркестър. 32 хил. лева по 50 концерта са, грубо казано, милион и половина. От необходимия бюджет, който е да кажем 5 млн. лв., този милион и половина го искаме от Филхармонията. Останалите 3 и половина му ги даваме. Ако не направи милион и половина, ние няма да му дадем 3 млн. и половина, а по-малко. Ако направи 2 млн., вместо милион и половина, този половин милион, който направи отгоре, остава за оркестъра, разпределят се като награди, като заплати и така нататък.

Това е нормалната система и важи за всеки един бизнес. Ако не можеш да си търговски оператор и да си изкарваш парите от продажба на билети, ти имаш нужда от субсидия. Преценяваме колко е субсидията, но изчисляваме и колко ти ще изкараш. Ти трябва да изкараш това, което трябва, може да не е всичкото, ние ще дадем останалото. Ако изкараш повече, бонус. И тази системата работи, но тя не може да е за всеки еднаква, театрите няма да бъдат под общ знаменател, нито оркестрите.

Аз съм сигурен, че последното сриване на делегираните бюджети ще бъде в рамките на една година. Вече няколко екипа в Министерство на културата нямат смелостта да кажат, че това е един изключително неподходящ вариант за финансиране на културата, никъде по света няма такова нещо.

– Може би защото така ще отпаднат някои институции, най-вече извън София?

– Няма да отпаднат, ще се погрижим за всички. Просто трябва да се направи адекватно. Държавата има интерес да го направи, защото в момента едните са гладни, а другите са преяли и има много неприлични разлики в стандартите.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg