Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Неделна идилия край Пробитата скала

Провиралката от светилището Прав камен - наследство от дохристиянски обреди, ползвано днес за изцеление

Пътека води до главата на Слона, който местните свързват с древни обреди за изцеление. - Неделна идилия край Пробитата скала

Пътека води до главата на Слона, който местните свързват с древни обреди за изцеление.

Въпреки окъснялото слънце, напеченият селски път не тича към реката. Не бърза и Места – влече сънени завои от запад, а на изток уж забързва, подминавайки равнодушно Пробитата скала. Нетърпеливи са само дузината момчетии от Слащен, превърнали изровените земни гърбици, които слизат към реката, в трасе за моторите им с кошове. Вдигат невъобразим прахоляк, но коя речна прохлада не подканва към подвизи? В резултат цялото войнство се изсипва на чакълестия бряг натъртено, превъзбудено. Врявата край водата стига небето, пръските искрят, две овчарски кучета облайват неделната идилия на един баир от Гърция и на около час от Гоце Делчев.

И от север, и от юг Пробитата скала прилича на огромен слон, нагазил в Места. Той е любимо място и на многото слащенци, които всяко лято се прибират от гурбет, за да се видят тук, край реката, на тежки софри. Барбекюто срещу скалната арка подслонява впрочем и риболовците. До чешмата, масите и пейките чакат железни скари, посуда, подправки.

Завоят на Места преди Пробитата скала

Завоят на Места преди Пробитата скала

Пробитата скала край с. Слащен прилича на огромен слон, нагазил в Места.

Пробитата скала край с. Слащен прилича на огромен слон, нагазил в Места.

В землището на Слащен

В землището на Слащен

Мост до Пробитата скала свързва бреговете на Места. От южния тръгва пътека, по нея за минути се стига до главата на Слона, който местните свързват с древни обреди за изцеление.

Освен с природни феномени като Пробитата скала, Неврокопският Чеч привлича търсачите на неразгадани тайнства и с няколко култови арки. Дело на упорити каменоделци, те са част от т. нар. „живи“ светилища. В тукашните села ги наричат провиралки и вярват, че те лекуват всичко. Според етнолозите преминаването през тези пробити в скалите (или сглобени от монолити) отвори е наследство от дохристиянски обреди по прераждането, до които жреците допускали малцина посветени. Днес, когато същността на провирането е единствено целебна, достъпът до хилядолетните каменни съоръжения не е привилегия. До едни се стига лесно (Градище над с. Долно Дряново), до други водят каменливи, тягостни коловози (Скрибина над с. Крибул). Има информационни табла, има указателни табели.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
Целителните скални отвори са наричани още провирачки, промушилки, промушвачки, промушкалки.

Целителните скални отвори са наричани още провирачки, промушилки, промушвачки, промушкалки.

Почти гладки стени, под и свод, процепът е широк около 60 см.

Почти гладки стени, под и свод, процепът е широк около 60 см.

Лечебният ефект се постига с провиране от ниското към високото, от изток на запад.

Лечебният ефект се постига с провиране от ниското към високото, от изток на запад.

Точно срещу входа на праисторическия парк „Градище“ край Долно Дряново (най-богатият откъм символика и най-запазен светилищен комплекс в Западни Родопи) пано със снимки и стрелки указва накъде се поема за Прав камен. Широкият коларски път навлиза в иглолистен масив и вие на север. Краят на десетминутната стръмнина слага табела с надпис „Привирачка – 10 м“. Няма грешка в изписването. В Източни и в Западни Родопи здравеносните скални пръстени са познати още като провирачки,
промушилки, промушвачки, промушкалки. По-важно е, че в Чеч те са изключително популярни. Че хора от близо и далеч прекосяват купища километри, за да бъдат посрещнати и въведени от няколкото местни жени в оздравителните обреди. По всяко време на деня. Без значение етноса. Без заплащане. Нормално: вярата в изцелението изисква усилия, включително и усилие на духа.

Прав камен е дооформен като човешка глава с прихлупена шапка.

Прав камен е дооформен като човешка глава с прихлупена шапка. Устата, носът и очите не са приумица на ерозията.

Провиралката от светилището Прав камен представлява атрактивна мегалитна конструкция. Наместени върху изкуствено заравнена площадка, два каменни блока поемат тежестта на трети. Той хем е полегнал, хем е втъкнат в тях, хем играе роля на покрив. Получилият се П-образен проход в основата на съоръжението гледа към изгрева, изходът му посреща залезите. Дообработките впечатляват: почти гладки стени, под и свод, процепът е широк около 60 см. Върху левия носещ блок има изсечени три ритуални ямки.

Лечебният ефект се постига с провиране от ниското към високото, от изток на запад (както е в Скрибина, най-посещаваната провиралка в района), докато в Градище очаквате оздравяването, слизайки от горе надолу. Обредът на Прав камен изисква да почукате върху скалата с пръчка или камък и да изречете „Идвам за лек. Моля да помогнеш“. После смачквате парче вестник, запалвате го и влизате в отвора. На излизане хвърляте горящия вестник пред вас на площадката и се измивате с дъждовна вода, събрана в трите скални кладенчета.

Скалният отвор-провиралка от Скрибина

Скалният отвор-провиралка от Скрибина

Заради наличието на подравнената площадка и оформената пролука вляво от изхода (напомняща депо за дарове), специалистите допускат, че през вековете предците ни доразвили обреда с принасяне на жертвени животни (обработвани на площадката) и с оставяне на пари в процепа (в който намерихме кибрит и вестник).

Протодолменът-провиралка от Градище

Протодолменът-провиралка от Градище

Ритуалната зона на 20 км от Гоце Делчев завършва с изправен скален блок, откъдето идва и името на светилището – Прав камен. Дооформен като човешка глава, четириметровият монолит се взира на изток. Устата, носът и очите не са приумица на ерозията. Нито прихлупеното над веждите боне, наподобяващо фригийска шапка – отново резултат от вторични намеси върху естествените скални извивки. Ясните следи от обгаряния в южната страна на лицето, както и намерената наоколо керамика, също подсказват за обредни практики. Големият въпрос обаче откога е тя (от римотракийската епоха или от късната античност) и дали „живите“ светилища Прав камен, Градище и Скрибина са били част от мащабна система за свещенодействия, остава без отговор. Засега.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах