Недко Солаков представя пърформанса си „Живот (черно и бяло)“ в прочутата галерия „Тейт модърн“ в Лондон. На 3 февруари произведението вече е отворено за посетители и може да бъде видяно там до 1 март. Това е поредното самостоятелно участие на българина във Великобритания – през 2007 г. той гостува в галерията в град Норич със същия пърформанс.
Пърформансът представлява стая, двама бояджии и кофи черна и бяла боя. Двамата непрекъснато пребоядисват стените така, че винаги половината от стаята е бяла, а другата – черна. Както и подсказва заглавието, това символизира живота – тъмните, лошите неща понякога покриват добрите, но добрите на свой ред заличават негативните.
„Осъзнаваш, че всичко, което правиш, е абсурдно, но въпреки това продължаваш да го правиш – обяснява Солаков пред камерата на „Тейт“, гостувала в студиото на художника в София, за да представи портфолиото му. – Точно како правим всички ние, които живеем на това място, наречено Земя.“
Всичко, необходимо на бояджиите, е пред погледа на посетителя – кофите с боя, валяците, стълбите, включително и предмети, подсказващи какво са правили двамата работници по време на десетминутната си почивка.
Идеята за този пърформанс хрумва на Солаков през 1998 г., когато представя творбите си основно в Германия и Нидерландия. „Тейт“ купува „Живот (черно и бяло)“ през 2009-а и едва сега за пръв път представя творбата. (Произведението е собственост още на артиста Петер Коглер от Виена, Музея за съвременно изкуство в Чикаго (подарък от Сюзан и Люис Манилов, Чикаго), Музея за модерно изкуство във Франкфурт на Майн и галерия „Hauser und Wirth“ в Сен Гален, Швейцария.) Успоредно с пърформанса в Лондон, същият се провежда и в Лахор, Пакистан – където може да бъде видян до 29 февруари.
Във видеото, качено в Ютюб канала на „Тейт“ на 31 януари, Солаков разказва за най-важното от живота си – развежда екипа из студиото си в София, показва ритуала си, който прави всяка сутрин за късмет и признава, че е „луд по контрола“. Камерата ни отвежда в Художествената академия, където „е същото както през 70-те“, обяснява художникът. Виждаме студиото, където по време на обучението си (1975-1981) се е упражнявал в стенопис.
„Образованието беше доста консервативно, но все още използвам един принцип на моя преподавател Мито Гановски, който беше нещо такова: „Ти, художникът, си без значение, когато работиш в една сграда, дори да е построена специално за твоите творби. Ти винаги си втори спрямо архитектурата“. Когато се подчиняваш на това правило, няма проблеми, поне за мен“, казва той, застанал между Академията, където се е учил да рисува, и „Квадрат 500“, където днес са изложени няколко негови творби.
Солаков говори и за най-известното си произведение „Строго секретно“, което разказва „много лична история, която много време бе като бреме за мен“. Вербуван е от Държавна сигурност, когато е студент трета година в Академията.
„Основно искаха да говоря за състудентите си – какви художници са, дали са добри, имат ли връзки с религиозни секти и т.н. И аз им казвах, чувствах се като българската версия на Джеймс Бонд. Но през 1983 г. казах: „Моля ви, не искам повече да бъда използван“. Тогава още вярвах в социализма, но стъпка по стъпка, благодарение на перестройката, която започна през лятото на 1985 г., започнах да осъзнавам в какво живея.“
Платната „Покаяние“ и „Гризящата ме съвест“ от 1988-а са свързани с тази част от живота му. А след създаването на инсталацията „Строго секретно“ усетил, че пред него вече няма никакви граници и може да прави каквото си поиска.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение