Недялко Йорданов „убит” от фалшива новина

Смъртта се оказа конвертируема информационна валута не само в медиите, но и в социалните мрежи. Независимо дали е истинска, или фалшива, тя е копчето за емоции, каквито търсят потребителите. На 5 януари вечерта Фейсбук беше залят от съболезнования за фалшивата смърт на поета Недялко Йорданов. Пуснат нарочно или случайно, слухът се превърна в новина, достигна до много хора и създаде лавина от пресподеляния.

Недялко Йорданов беше „убит” от фалшива новина – като въплътено доказателство, че фалшивите новини могат да убиват. Стряскащо е да прочетеш, че си мъртъв, докато лежиш болен. Сякаш времето те е изпреварило и ти показва какво ще се случи, когато наистина си отидеш.

И още нещо показа този случай – колко много сме пристрастени към привидната скръб…

Особено податливи на този рефлекс са журналистите. Вечерта, когато Недялко Йорданов беше „погребан” жив, много журналисти пресподелиха „новината” в личните си профили във Фейсбук, без да проверят дали е истина, или да потърсят достоверен източник. Стори го и една медия – един пловдивски вестник спечели състезанието за най-бързо публикуване на фалшива новина. По-късно „скръбната вест“ бе заменена със своята противоположност, вече и с цитат от Недялко Недялков, син на поета:

„Това е престъпление, да си измисляте, че жив човек е мъртъв… Знаете ли какъв шок е за близките? Тази идиотия се споделя масово в момента. Безкритично. Без проверка в нормална медия“.

Синовете на Недялко Йорданов се оказаха в непривична позиция – вместо да съобщават, те трябваше да опровергават новини. И двамата са журналисти, това вероятно е добър професионален урок и за тях.

Но дали ще научи нещо от тази нелепа ситуация обикновеният потребител на социалните мрежи? Дали фалшивата смърт на Недялко Йорданов ще подскаже на Фейсбук-пристрастените, че не всяко нещо, което прочетат в мрежата, е истина? Дали тези, които днес се срамуват, че са споделили невярната новина, утре ще се притеснят, ако отново пуснат нещо непроверено?

Недялко Йорданов ще остави още едно сериозно наследство освен стиховете си. Той стана учебникарски пример за това как работи фейк нюз. Здравословният скептицизъм бе мъртъв. Дано фалшивата новина за смъртта на един прочут поет го съживи.

Това обаче е свръхоптимизъм. Българската журналистика е на смъртен одър и това, уви, не е фалшива новина. Заместена е от ерзац медии, от мераклии да изкарват сензации, злонамерени автори на измислици, тролове със задача да изкривят реалността. И купища наивници, които се доверяват повече на гръмки заглавия, отколкото на проверени истини.

Фалшивите новини наистина убиват… реалността.