Недялко Йорданов за Желю Желев: Приятелю, кога ли ще се срещнем?

Довиждане, приятелю!

Само преди 12 дена ти беше на моя рожден ден. Изглеждаше уморен, но беше запазил великолепното си чувство за хумор: „Както върви, ще достигнем с теб 100 години за срамотиите“…

Не успя, приятелю. От както си отиде Марушка, с която живяхте половин век заедно, ти вече не беше същият.

Дали България ще оцени по достойнство твоята безкористна обреченост да й служиш всеотдайно и без никакви облаги и сметки?

Дали ще оцени това, че ти си този, който не допусна кръвопролития след голяма промяна?

Дали ще осъзнае, че няма друг политик в нейната нова история, който – начело на държавата, да си е останал същият беден неин граждани, когато се е разделил с властта?

Отиде си внезапно, приятелю…

Много пъти сме говорили, че си мечтаеш именно за такава смърт – заспиваш и не се събуждаш.

Къде ли си сега?

И кога ли ще се срещнем?

Недялко Йорданов