Неговите сатирични песни са по-точни от най-аргументираната статия

Стоян Миленков, една от най-колоритните личности в българския културен живот от началото на ХХ век, е фокусът на изложбата „Стоян Миленков – Всенародният  цар на горчивия смях“, която ще се проведе от 7 април до 29 май в Националния политехнически музей – София. Организатор е Общинският исторически музей в Брезник.

Миленков остава в историята на българското сатирично изкуство като един от родоначалниците на стила на куплетистите, създавайки песни по злободневни теми, често импровизирани, но винаги актуални. Негови шлагери са „Апаши“ (1921), „Без конкуренция” (1934), „Далавера” (1928), „Ех, проклета фукария”, „О, Париж”, „Парижко тегло” и др.

В експозицията са включени негови лични вещи – китарата, с която си е акомпанирал при многобройните си участия, очила, портфейл, френско-българския речник, който му е бил от изключителна полза в Париж, и др. Експозицията е придружена и от кратък видеофилм, посветен на живота и творчеството му.

Стоян Миленков (1889 – 1953). Снимка: Национален политехнически музей

Роден е на 9 ноември 1889 г. в Брезник. Завършва гимназия в София, през 1907 г. постъпва като ученик по актьорство в Народния театър, а през следващите две години учи театрално изкуство в Париж при големия актьор Пол Муне. Работи в известните парижки театри „Комеди монден“ и „Одеон“ като стажант-режисьор и артист. През 1913-а става актьор в Народния театър в София, но остава в трупата само една година. През 1914 г. дебютира в софийския театър-вариете „Нова Америка“. Пише текстовете и музиката на хумористични песни и ги пее на сцени, в кръчми и локали, в циркови представления, в София и в цяла България. Най-често си акомпанира сам на китара. От края на 30-те години до 1941-а сътрудничи на Радио „София“ в предаването „Час за селото“, в което участва със свои изпълнения.

Пише либретото на първата българска оперета за възрастни „Моралисти“, чиято музика е създадена от Георги Атанасов. Написва текста през 1916 г., поканен от родоначалника на българското кино Васил Гендов.

Миленков е автор и на шопските поеми „Пендо и Пена“ и „Подвигът на Пижо“, на брошурата със сатирични песни „Генуезки силуети“ (1922). През 1934 г. по случай 25-годишния творчески юбилей на хумориста излиза сборникът му с избрани творби „Карнавал без маски между кабарето и Парнас“. За нея Димитър Б. Митов пише критическа студия, в която между другото казва:

„Стоян Миленков е най-добрият представител на лекото куплетно творчество у нас. Той намира сюжетите си с винаги сигурна бързина и удря на място. Неговата природна добродушност често пъти смекчава поводите за жесток сарказъм, който прелива в нюанси в леките му куплети.

Авторът е възпитаник на големите френски куплетисти, които се толкова много ценят в родната им страна и често пъти със своите стихове и песни те характеризират даден момент по-добре от най-аргументираната статия или студия.”

Ето как звучи политическата обстановка в един от куплетите на песента му „Пак са нашите на власт”, публикувана с мото: „Посвещава се на политическите бояджии”:

…След години някак стана,
бой наново се захвана
и сред тази буря, хала
аз изнесох кашкавала.
Със усмивка попоглеждах
и гешефтите нареждах.
И тогава, държа бас,
наште бяха пак на власт…

За Миленков пише дори акад. Николай Кауфман:

„Несъмнено най-силно и важно за историята на нашето минало са политическите му сатирични песни. Това са песни, родени на сцената, песни, предназначени да се изпълняват от актьора. Често съдържанието остава недоизказано без участието на мимиката, на жеста. Няма да е пресилено, ако изтъкна, че с изпълнението си на сцената Миленков изпреварва своето време, подсказва един стил, който ще се роди у нас твърде късно – стила на политическата песен.“

Китарата на Стоян Миленков. Снимка: Национален политехнически музей

Карикатури към неговите куплети рисуват творци като Илия Бешков, Александър Божинов, Александър Добринов, Райко Алексиев и др.

Миленков е автор на първите изцяло български шлагерни мелодии. Песните му, написани на близък до народа език и отразяващи народното мислене, заживяват самостоятелен живот, хората ги запяват и така ги съхраняват. И до днес всички групи за стари градски песни имат в репертоара си творби на Стоян Миленков.

Писателят Радой Ралин го определя като „всенародния  цар на горчивия смях“, а изкуствоведът Драган Тенев коментира творчеството му с думите: „онези градски шансониери“, които влагат „особено остър социален смисъл в онова, което привидно изглежда невинно, а всъщност представлява бич срещу неправдата“.

След 9 септември присмехулникът се разминава с участта, постигнала други сатирици от епохата. До смъртта си през 1953 г. той работи в Софийския градски цирк и продължава да пее злободневните си куплети.