Негово Оперно Величество, сър Фалстаф, похотлив, дебел измамник

Сър Джон Фалстаф се завръща на българска сцена в премиерна постановка на Софийската опера. В неговия колоритен образ ще се превъплъти баритонът Кирил Манолов, пял тази роля в едноименната опера на Верди на различни сцени в Германия от 2000 г. насам, а през 2015 г. триумфира като Фалстаф под диригентството на Рикардо Мути на музикалния фестивал в Равена, Италия. Тогава Мути обявява българина за „новия най-голям Фалстаф“. През 2019-20 г. Манолов пя Фалстаф в Пловдивската опера. А от 27 февруари ще дебютира пред столичната публика като най-великия похотлив, дебел измамник, появявал се някога на сцената.

„Фалстаф“ е последната опера, написана от Верди. Завършва я в годината, когато навършва 80 години, а причината да се захване с нея е фактът, че либретото е на Ариго Бойто. Дотогава композиторът нееднократно е заявявал, че „Отело“ е неговата лебедова песен.

През ноември 1890-а Бойто му изпраща либрето върху шекспировата комедия „Веселите уиндзорки“. Шекспир е една от големите слабости на Джузепе Верди, но опитът му в комичните опери е минимален и горчив. Единствената комична опера, която той пише, е „Крал за един ден“. Създава я 50 години по-рано, едва 27-годишен, но тя се проваля при първото си представяне и Верди почти решава да не напише и нота повече. Слава богу, не изпълнява заканата си и пише „Набуко“…

Половин век по-късно либретото на Бойто го връща към комедията. Тогава пише и на биографа си Джино Моналди:

„Повече от 40 години търся сюжет за комична опера, а „Веселите уиндзорки“ познавам отпреди 50 години. Дълго мислех за написването на опера по този сюжет, но винаги се явяваха непреодолими пречки. Сега Бойто премахна това „но“. Той ми предостави една лирична комедия, която не може да се сравни с нищо друго. Пиша музиката с голяма наслада…“

Премиерата на „Фалстаф“ е на 9 февруари 1893 г. в миланския театър „Ла Скала“ и преминава с изключителен успех. Италианският крал Виктор Емануил дори му предлага благородническа титла след последната му опера, но Верди я отказва.

Сюжетът на „Фалстаф“ е в традициите на елизабетинските комедии, а героят на Шекспир и Верди се превръща в един от типажите, които създават културните кодове на изкуството в Европа.

Сър Джон Фалстаф се появява в няколко от произведенията на Шекспир. Той е един от основните герои в двете части на пиесата „Хенри Четвърти“. Ролята му в тях е 1200 реда, което я прави втора по обем шекспирова роля след Хамлет.

Фалстаф е дебел, добродушен, страхлив пияница, който прекарва времето си в компанията на безделници и разпътни жени. Той е рицар, хвали се с воинските си подвизи, но войната и рицарската чест са му просто забавление, защото няма полза от тях. Всъщност, именно от ролята на Фалстаф идва известният и до днес израз „пушечно месо“. Той го измисля, когато обяснява на приятеля си принц Хал, бъдещия крал Хенри V, защо е събрал уж елитна рота от просяци, бездомни и болни, за да ги изпрати в най-горещите точки на битката. Целта му всъщност е да си присвои заплащането, което се полага и на мъртвите воини. Но макар това да е в разрез с рицарската етика, в интерпретацията на Шекспир Фалстаф събужда симпатии, защото всъщност е ироничен дори към себе си, проницателен и трезвомислещ.

Втора част на „Хенри IV“ се появява само защото публиката изключително много харесва образа на Фалстаф. В нея измамникът се скарва с новия крал, но той не може да накаже стария си приятел и му дава добро заплащане, за да спре да краде. Фалстаф не понася подобен удар и умира, макар това да е оставено на въображението на зрителя. Героят не се появява в продължението – „Хенри V“.

В първоначалната редакция на двете части на „Хенри IV“ героят на Фалстаф всъщност е бил наречен сър Джон Олдкасъл, истинска личност, екзекутиран през XV век и обявен от католическата пропаганда за пропаднал пияница и развратник. По молба на един от наследниците на фамилията Олдкасъл Шекспир променя името и в епилога към втората част на историческата пиеса дори изрично подчертава, че „Фалстаф и Олдкасъл са различни хора“ и че Олдкасъл е умрял като мъченик. Името Джон Фалстаф по всяка вероятност е в чест на Джон Фастолф, рицар, обвинен в малодушие по време на Стогодишната война (1337 – 1453) и използван за оправдание на английските загуби по време на битката срещу войската на Жана д’Арк при Пате.

Години по-късно Шекспир пише комедията „Веселите уиндзорки“ и „възкресява“ Фалстаф, но вече в своята съвременност, в елизабетинската епоха. Прави го по нареждане на самата кралица Елизабет, която е изключително разстроена от смъртта на Фалстаф, обявена в пиесата „Хенри V” и затова настоява Шекспир да го възкреси и то в главна роля.

Той е все така развратен, похотлив, тлъст и мошеник, но вече не е на бойното поле, а играе номерата си сред висшето английско общество и е обект на подигравки от дамите. Именно за този Фалстаф разказва Верди в своята опера и точно такъв се появява той в последващите произведения, в които е главен герой, включително в операта на Салиери „Фалстаф или трите шеги“ и в операта на Ото Николай „Веселите уиндзорки“.

ОПЕРНИЯТ ПЕВЕЦ КИРИЛ МАНОЛОВ: ЗА ДА ПЕЕШ В ИТАЛИЯ, ТРЯБВА ДА СИ ТРИ ПЪТИ ПО-ДОБЪР ОТ ТЯХ