Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Неизвестен запис на концерт на „Бийтълс“ се появи 60 години по-късно

Групата е пяла в училище за богати момчета две седмици след появата на първия си албум

„Бийтълс“ в „Шоуто на Ед Съливан" месеци след гостуването си в училището за момчета. Снимка: Уикипедия - Неизвестен запис на концерт на „Бийтълс“ се появи 60 години по-късно

„Бийтълс“ в „Шоуто на Ед Съливан" месеци след гостуването си в училището за момчета. Снимка: Уикипедия

Когато става дума за „Бийтълс“, се смята, че всяка нота от музиката на групата е отдавна описана и изучена от фенове и изследователи. Журналисти на Би Би Си обаче намериха едночасов запис на живо изпълнение на ливърпулската четворка, за което досега практически никой не е знаел. Стойността му е историческа, защото това е първият изцяло записан концерт на „Бийтълс“ във Великобритания.

Програмата „Front Row“ на радио Би Би Си 4 получила магнетофонна лента от човек, който я е записал преди точно 60 години, на 4 април 1963 г. Джон Блумфийлд, който тогава бил на 15 години, записал изпълнение на „Бийтълс“ на собствения си магнетофон и 6 десетилетия не казал почти на никого.

Блумфийлд имал късмета да присъства на концерт на Джон, Пол, Джордж и Ринго в собственото си училище – частния интернат „Стоу“ в графство Бъкингамшир. „Бийтълс“ изнесли концерт в училището по молба на ученика Дейвид Мурс, който написал писмо на мениджъра на групата Брайън Епщайн. Той не могъл да откаже на Мурс, защото баща му бил един от най-влиятелните бизнесмени в Ливърпул. Дори поискал само 100 паунда за участието, а тарифата на „Бийтълс” по това време вече била 300 паунда. Дейвид Мурс събрал сумата, като продал билети на съучениците си.

Джон Блумфийлд решил да изпробва новия си записващ магнетофон по време на концерта. За съществуването на записа той разказал на водещата на „Front Row“ Самира Ахмед, когато тя посетила училище „Стоу“ за репортаж по случай 60-годишнината от концерта.

Лентата е уникална по няколко причини. На първо място това вероятно е единственото изпълнение на „Бийтълс“ пред изцяло мъжка аудитория – училището било само за момчета. На второ място, много по-важно, на записа добре се чува музика, която не е заглушена от крясъците на публиката, така характерни за следващите концертни записи на ливърпулската четворка, макар и на този концерт да има викове и бурни аплодисменти.

Това е бил типичен за „Бийтълс“ концерт след дългите им маратони по клубовете. Групата е изпълнявала свои песни заедно с кавъри на известни рокендрол парчета. Две седмици по-рано, на 22 март 1963 г., се е появил дебютният им албум „Please Please Me“. Концертът започва с „I Saw Her Standing There“ – първото парче от албума, след това са преминали към популярния хит на Чък Бери „Too Much Monkey Business“ – едно от честите им изпълнения по това време.

„Бийтълс“ са закъснели за този училищен концерт, тъй като са пътували към него след записи в едно от лондонските студия на Би Би Си. Обикновено групата давала концерти в две части по половин час, но в този случай за един час изпълнили повече от 22 парчета. Учениците от време навреме искали от певците да изпълнят конкретна песен, като подвиквали номерата на парчетата от албума, който излязъл само две седмици по-рано. В процеса на общуване с аудиторията Джон Ленън имитирал различни акценти, музикантите обсъждали „огромната популярност“ на Ринго Стар и се шегували, че Джордж Харисън е пресипнал и не може да пее. След концерта музикантите похапнали с учениците в училищната столова.

Блумфийлд си спомня колко огромно влияние му е оказал този концерт:

„Бих казал, че пораснах внезапно. Може би си мислите, че преувеличавам, но тогава разбрах, че това е нещо от съвършено друга планета“.

През 2020 г., когато в училището поставили мемориална плоча за гостуането на „Бийтълс“, Пол Маккартни присъствал и споделил, че за тях най-голяма изненада било колко простичко живеят учениците от богаташкия интернат.

Ние бяхме момчета от работническата класа и не бяхме стъпвали в училища като „Стоу“. Озадачи ни фактът, че живеят без лукс“, спомня си сър Пол.

През всички тези години Блумфийлд никога не разказвал публично, че притежава такъв запис, но дори и не го е прослушвал. 60 години по-късно той разказва, че да го чуе отново, е било силно емоционално преживяване за него.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90