„Нейните маймунджилъци така харесали на мнозинството, че я избрали“

Четиристотин години се навършват днес, 8 юли, от рождението на Жан дьо Лафонтен, баснописецът, възродил традициите на Езоп. Приносът му към изкуството на иносказанието и алегорията е огромен. Той оставя читателя сам да открие поуката, да разгадае алюзиите и да се почувства почти съавтор.

Макар и почти на 400 години, творбите на Лафонтен не губят своята актуалност, затова по повод неговия юбилей ви предлагаме една от басните, в която са кодирани събития, на които сме свидетели и днес. Читателите лесно ще разпознаят героите и случките и ще ги свържат с непосредствения си предизборен опит.

Лисицата, маймуната и другите животни

Щом царят на животните — лъвът,
умрял, дошъл на дневен ред въпросът:
кой би могъл след неговата смърт
оттук натам короната да носи?
Извадили я от сандъка леко,
край който пазел дракон зъл и дърт,
и тъй решили: да я пробва всеки!
Комуто стане — той е предводител.
Ала не им подхождали главите —
бил някой с малка, друг пък бил рогат.
За да не изостане по-назад,
Маймуната нахлузила я също.
Започнала да вряска, да се мръщи —
да разиграва разни зевзеклъци…
Не щеш ли, нейните маймунджилъци
така харесали на мнозинството,
че я избрали! И на тържеството
след туй ѝ зацелували ръка.
Лисицата не мислела така,
но етикета тя не нарушила,
а поздравила, после промълвила:
„Ах, Ваше много бляскаво Величество,
наблизо злато знам — в добро количество;
сега сте цар — и то Ви се полага…“
Маймуната се втурнала веднага,
за да не я превари друг; ала уви —
туй бил капан за глупави глави —
една дълбока дупка… И тогава
запитала Лисана: „Тук това
дали е цар?“ Решили, че не става
короната за всякоя глава.

Из „Басни“, Лафонтен, превод Бойко Ламбовски, издателство „Пан“, 2003 г.