Преди около година актрисата Ема Уотсън изненада пътниците в лондонското метро с интересна акция, предизвикала вълна от одобрение в социалните мрежи. Уотсън раздаде сто копия от „Мама и аз и мама“ на Мая Анджелоу – и примерът ѝ бе последван от хиляди активисти по цял свят, включително и в софийското метро. В края на миналата година, благодарение на издателство „Лист“, „Мама и аз и мама“ стана първата книга на авторката, излязла на български език.
Днес, 4 април, се навършват 90 години от рождението на писателката, починала на 28 май 2014-а на 86-годишна възраст.
Най-позната с поезията си, както и с деветте си автобиографии, Мая Анджелоу е знаме на активистите по цял свят, които се борят за правата на жените. Но дълго време писането не е главното занимание в живота ѝ. Преди това Анджелоу работи като готвачка, танцьорка, актриса, сервитьорка, проститутка, редактор на вестник на английски език в Египет, певица, участвала е в операта „Порги и Бес“. Маргарит Ани Джонсън е истинското ѝ име, а псевдонимът Мая Анджелоу се появява за пръв път през 1950-а, като обединява прякора ѝ от детството и фамилията на тогавашния ѝ съпруг.
„Гугъл“ посвещава тема на поетесата днес, а във видеото по повод честването на 90-ата ѝ годишнина чуваме гласа ѝ, докато рецитира една от най-известните си поеми – „Все пак се издигам“ (Still I Rise). Стиховете са прочетени и от сина ѝ Гай Джонсън, от Опра Уинфри, Лавърн Кокс, Алиша Кийс, Америка Ферера и Мартина Макбрайд. Кийс я нарича „ренесансова жена“, а Опра я определя като свой ментор.
Списание „Тайм“ предлага списък с някои факти за литературната икона:
1. Дебютната ѝ книга е „Аз знам защо пее птицата в клетка“ (I Know Why the Caged Bird Sings)
Темата на първата ѝ автобиографична книга се вписва добре в актуалните теми на десетилетието. Много преди движенията #MeToo и #TimesUp да хвърлят светлина върху сексуалното посегателство, тя пише в мемоарите си през 1969-а за собствения си сблъсък със сексуалната травма. Книгата описва как приятелят на майка ѝ я изнасилил, когато била дете. По-късно той е осъден и вкаран в затвора, след освобождаването си той е пребит до смърт, най-вероятно от нейни роднини – поредица от нещастия, които докарват такава травма на Анджелоу, че за пет години тя престава да говори.
„Мислех, че аз съм причината за смъртта му, защото разказах на семейството си какво се е случило. Реших, че гласът ми е толкова могъщ, че може да убива хора“, споделя тя пред „Гардиън“ през 2013-а.
Заради описанието на изнасилването, книгата е забранена на редица места, но според Анджелоу тя дала кураж на много жени, преживели подобна ситуация.
2. Тя е първата афроамериканка ватман на кабелния трамвай в Сан Франциско
Кабелният трамвай е особен вид транспорт, запазен днес само в Сан Франциско, главно с туристическа цел. „Обичах униформата“, аргументира временната си професия Анджелоу. Когато била на 16, тя взела томче руска литература, отишла в офиса, където наемали ватмани за трамвая и стояла там, четейки, докато не се съгласили да ѝ дадат работата. Майка ѝ ставала с нея в 4 ч. сутринта и карала след трамвая с колата си „с пистолет на предната седалка“, за да осигурява безопасността на дъщеря си.
3. Тя е първата афроамериканка член на „Гилдия на режисьорите в Америка“
Приемат я през 1957 г., малко след като написва сценария за „Джорджия, Джорджия“ (което я превръща и в първата чернокожа сценаристка) – романтичен филм за любовта между афроамериканска певица и бял дезертьор от войната във Виетнам. Режисьорският си дебют прави през 1998-а, когато е на 70 години, с филма „Down in the Delta“ („Долу в делтата“) за майка, която изпраща двете си деца далеч от Чикаго в родното ѝ място край Мисисипи, за да научат повече за корените и произхода си.
4. Поемата ѝ On The Pulse Of Morning („На пулса на утрото“) е рецитирана на президентска инаугурация
Бил Клинтън кани Мая Анджелоу да прочете част от творчеството си на церемонията по встъпването му в длъжност. Първият такъв случай е с Джон Кенеди, който отправя покана към Робърт Фрост.
Анджелоу израства в град Стампс, щата Арканзас, на около 30 мин. от родното място на Клинтън. Тогава той споделя, че стиховете в поемата му напомнят за кварталния „Плод-зеленчук“ в афроамериканския квартал, където е работил дядо му.
5. Има три награди „Грами“
Анджелоу има пет номинации за наградата „Грами“, а вкъщи е отнесла три златни грамофончета за най-добра аудиокнига – през 1993-а, за „On The Pulse Of Morning“, през 1995-a за „Phenomenal Woman“ („Феноменална жена“) и през 2002-а за „A Song Flung Off To Heaven“ („Песен, написана набързо към Рая“).
През 1973-а е номинирана за награда „Тони“ в категорията „Най-добра поддържаща женска роля за драма“, за участието ѝ в спектакъла „Извърни поглед“ (Look Away).
Предвид трудния ѝ живот, не е никак учудващо, че е събрала материал за написването на седем автобиографии – последната е публикувана година преди смъртта ѝ. Пред списание „Тайм“ тя споделя, че писането е това, с което се занимава, въпреки че не е започнала директно от него и не винаги е била напълно погълната от писателската професия.
„Най-вероятно ще пиша, докато Господ каже: „Мая, Мая Анджелоу, време е вече.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение