„Нека говорят“, или защо е по-добре актьорите да играят по сценарий

Да създаваш филм в студио обикновено е много изтощително – напрежение от продуцентите, чести промени в сценария, управление на актьорите, екипа зад камера, техническите ресурси… Поне на теория изглежда много по-лесно да се качиш на круизен кораб, да създадеш рамка на сценарий и да оставиш актьорите да свършат останалото. Такъв, изглежда, е случаят с новата комедия на НВО Мах „Нека говорят“ на Стивън Содърбърг, която имаше премиера в НВО Go на 10 декември.

Филмът е с нисък бюджет, зад камерата застава самият режисьор, снимките продължават общо 2 седмици и текат предимно на луксозния лайнер „Кралица Мери 2“, но вниманието на публиката бе привлечено не само с името на Содърбърг, но и със звездния актьорски състав, избрал се впусне в неговото приключение – Мерил Стрийп, Кандис Бъргън, Даян Уийст.

В „Нека говорят“ Стрийп е популярна американска писателка, която се отдава на почивка „по женски“ с двете си най-добри приятелки (Кандис Бъргън и Даян Уийст). Налага се обаче да пътува до Великобритания, за да получи литературна награда, и кани приятелките си да я придружат на круиза до Острова. Трите искат да се позабавляват, да излекуват взаимно стари рани, но в компанията им се намесва младият племенник на писателката (Лукас Хеджис). Той прекарва доста време с трите по-възрастни от него жени, непрекъснато спори с тях и ги провокира, докато не се влюбва в младата литературна агентка (Джема Чан), която представлява леля му.

Само за 5 дни „Нека говорят“ се нареди в списъка с най-популярни филми на НВО Go. Засега може да се гледа само онлайн, по тв канала на НВО ще тръгне на 10 януари.

Филмът драматично раздели зрителите. Мнението за него вероятно зависи от личната нагласа, както отбелязват някои критици, но в него има моменти, които заслужават да му се обърне внимание. В специализирания сайт „Ротън томатоус“ критиката му дава 90% положителни ревюта, а публиката го оценява много по-ниско. Харесват го едва 52%. В друг специализиран сайт, „Метакритик“ оценката му е 73/100.

Содърбърг и преди е разработвал идеята за импровизация пред камерата. Някои от тези проекти се увенчават с успех, други – не, и „Нека говорят“ по-скоро попада във втората категория, пише Джо Моргенстерн в „Уолстрийт Джърнъл“. Филмът е „плосък и слаб, със сцени, които завършват някак странно“. Зрителят очаква, че филм, който тръгва със заявка, че ще разкаже за дългоочакваната среща на три близки приятелки, реално ще покаже първата им среща след толкова години. Когато в групата се разкрива предателство, за предателя няма никакви последици и двете замесени страни си похапват сладко заедно съвсем скоро след това – без да става ясно имало ли е прошка, тъй като диалогът не се чува.

Всички тези проблеми биха били просто пропуснати детайли, ако персонажите бяха привличащи и последователни, отбелязва Моргенстерн. „Нека говорят“ е силен аргумент защо актьорите трябва да играят онова, което сценаристите са написали, обобщава той.

Въпреки крайните реакции на зрителите, филмът има своите качества – впечатлява не толкова като един завършен проект, а като се разглежда сцена по сцена.

„Макар и да не е за всеки, този нискобюджетен филм е жив и закачлив. Пълен е с иронично шеговити наблюдения за сложните взаимоотношения – особено за женското приятелство – и смешни прозрения за писателското вдъхновение“, пише Дейвид Руни в „Холивуд Рипортър“.

В допълнение към прекрасните изпълнения на актьорския състав, особено на Берген, която тук е в божествена форма, продукцията е техническо бижу. Заснел го под псевдонима Питър Андрюс, Содърбърг прави внушителни архитектурни и дизайнерски сцени със странна композиционна красота (впрочем монтажът на филма също е на режисьора, скрит зад друг псевдоним – Мери Ан Бърнард).

Сценаристката Дебора Айзенбърг обича да създава истории, които оставят зрителя с няколко впечатления след края на продукцията относно значението и намеренията на персонажите ѝ. Същото важи и за този вкусен, бълбукащ коктейл, каквото представлява филма „Нека говорят“, обобщава критикът.

Талантът на актьорите и особеният режисьорски поглед на Содърбърг не стигат, за да спасят тази продукция, пише Мая Филипс в „Ню Йорк Таймс“. На целия филм му липсва харизматичност, а на персонажите – химия. Позитивното в случая е, че „Нека говорят“ е прекрасно озаглавен филм, иронично отбелязва тя, дори и наситен с разговори, те не успяват да увлекат зрителите.

Струва си да се отбележи обаче, че се забелязват намеци за по-интересен филм – такъв, в който персонажите са по-изпипани, а диалозите по-обрани. По този начин „Нека говорят“ вече щеше да се доближи до ерата „Ани Хол“  на Уди Алън.

Несъмнено повечето зрители ще бъдат привлечени от забележителния актьорски състав, замесен в продукцията. Но изглежда така, сякаш корабът е истинската звезда, докато персонажите се превръщат в нещо като негов фон, споделя впечатленията си Ричард Броуди в „Ню Йоркър“. Резултатът в крайна сметка е нещо като корабно шоу, докато някаква история се развива в такава посока, че да се покаже цялата прелест на лайнера.

„Нека говорят“ предлага достатъчно изненади в тона, настроенията и композицията си, за да надделее над недостатъците си с музика, която е толкова жива, че може да бъде наречена „визуална“. Тя компенсира липсата на драма, но не я засенчва“, добавя той.

https://youtu.be/Q6DHWEii8eo