Как книгите станаха моят път към щастието

Като дете тренирах 2 години в Хунан, Китай да стана гимнастичка – това беше през 70-те. Когато бях в първи клас, правителството поиска да ме прехвърли в училище за атлети на пълна издръжка на държавата, но майка ми каза „не“. Родителите ми искаха да стана инженер като тях. След като преживели Културната революция, те вярвали, че това е единственият път към щастието – сигурна и добре платена работа. Не е важно харесвам ли работата или не. 

Но моята мечта като дете беше да стана китайска оперна певица. Оперният певец трябва от малък да тренира акробатика, така че опитах всичко, за да отида в оперното училище – дори писах до директора му и до водещ на радио предаване. Никой възрастен не хареса идеята и не вярваше, че съм сериозна. Само приятелите ми ме подкрепиха, но те бяха деца – също толкова безпомощни, колкото и аз. На 15 години вече знаех, че съм твърде голяма, за да бъде тренирана и мечтата ми никога няма да се сбъдне. Страхувах се, че в остатъка от живота ми второстепенното щастие ще е най-доброто, на което да се надявам.

Това беше толкова нечестно, затова реших да търся друг вариант. Няма никой около мен, който да ме научи? Добре. И се обърнах към книгите. Задоволих глада си за родителски съвети с книги от семейство писатели и музиканти. Открих модела на независимата жена, въпреки че конфуцианската традиция повелява покорство („Джейн Еър“). Научих се на изпълнителност от „Деца на килограм“. И се вдъхнових да уча в чужбина, след като прочетох Санмао и Нан Хуайджин.

Дойдох в САЩ през 1995 г. и кои мислите бяха първите книги, които прочетох тук? Разбира се – онези, които в Китай бяха забранени. „Благодатна земя“ на Пърл Бък е за китайския селски живот. Това просто не е подходящо за пропагандата в моята родина. Библията е интересна, но странна. Това е тема за друг ден. Но петата Божа заповед ме накара да се замисля – „почитай майка си и баща си“. „Почитай“, казах си. „Това е толкова различно и по-добре от „подчинявай се“. Така това стана моят инструмент да изляза от капана на вината и да се отнасям по друг начин с родителите си.

Натъквайки се на нова култура, също започнах да си създавам навик за сравнително четене. Това носи много прозрения. Например открих една карта, различна от онази, с която израстват китайските ученици. Никога не се бях замисляла, че Китай не би трябвало да е в центъра на света. Една карта всъщност отразява нечие виждане. Сравнителното четене не е нещо ново – то е стандартна практика в академичния свят. Дори има изследователски дисциплини.

Картата, с която израстват учениците в Китай.

Сравнението и контрастът дават на учените по-пълно разбиране по дадена тема. Казах си, добре, щом сравнителното четене работи за изследвания, защо да не проработи и в ежедневния ни живот? Започнах да чета книги по двойки. Те може да са за хора, въвлечени в едно и също събитие – „Бенджамин Франклин“ на Уолтър Айзъксън и „Джон Адамс“ на Дейвид Макълоу. Сравних и същите истории, но в различни жанрове – Библията и „Агнецът“ на Кристофър Мур, или пък подобни истории от различни култури, както прави Джоузеф Кембъл със „Силата на мита“. Например и Христос, и Буда минават през три изкушения. За Христос те са икономическо, политическо и духовно, а за Буда са три психологически – похот, страх и социален дълг. Интересно.

Ако знаеш чужд език, е забавно да четеш любимите си книги на два езика. Вместо да се изгубя в превода, открих, че мога да науча много. Например осъзнах, че „щастие“ на китайски буквално означава „бърза радост“. Ух… „Булка“ на китайски пък значи буквално „нова майка“…

Книгите ми отвориха магически портал да се свързвам с хората от миналото и настоящето. Знам, че никога не трябва да се чувствам самотна или безсилна отново. Да имаш разбита мечта всъщност е нищо на фона на онова, което много други хора са преживели. Стигнах до заключението, че да се сбъдва не е единствената цел на една мечта. Нейното по-важно предназначение е да ни докосне до онова, от което идват мечтите, откъдето идва страстта, откъдето произтича щастието. Дори разбитата мечта може да направи това за теб.

И така, благодарение на книгите, аз съм тук днес, щастлива, живея отново с цел и яснота. Нека книгите винаги бъдат с вас!