Нека почитателите и жертвите й да говорят сега!

“Може ли да поговорим?” Джоан Ривърс винаги задава този въпрос на публиката, но всъщност има предвид: „ Мога ли да говоря за моите житейски предубеждения и предразсъдъци?”

Повече от половин век тя има смелостта да изкаже изкривената истина – нещо, което й даде власт. Нещо, което я превърна във властелинна и ослепителна икона. Ако беше само груба, без да е забавна по начина, по който никога няма да я забравим, бихме я квалифицирали като мърмореща дама. Тя обаче е брилянтната Джоан Ривърс.

Ривърс напусна този свят на 4 септември в Ню Йорк на 81 години след усложнения, породени от операция на гласните струни.

Комедиантката е известна с пристрастието си към пластичните операции – нещо, което често използваше за скечовете си, за да се самоиронизира. Тя обичаше да казва, че успехът й се дължи на факта, че казва това, което другите само си мислят. Само че тя беше с по-пъргав език и порочен ум.

Родена като Джоан Александра Молински в Бруклин, тя завършва колежа „Бърнард” през 1954-а. „Плюя на образованието. Нито един мъж няма да ти повдигне роклята в търсене на карта за библиотеката”, ще каже по-късно Джоан.

Пет години след дипломирането си, тя играе в спектакъла „Плавей”, където си партнира с 16-годишната Барбра Стрейзънд. Джоан постепенно се налага като рязка, остроумна и заразна комедиантка, на която спешно й трябва сценично име. И заимства това на тогавашния й мениджър Тони Ривърс.

Прави големия си пробив на 17 февруари 1965 година, когато за пръв път се появява при Джони Карсън в The Tonight Show. През 1983-а Карсън кани Ривърс за негов „постоянен гост-водещ”, но постоянното се оказва временно, след като тя през 1986 година отива в новосъздадената телевизия Fox, където тя прави предаване на гърба на това на Карсън. Тя не го предупреждава предварително и той повече никога не й проговаря.

Година по-късно съпругът на Ривърс и неин дългогодишен мениджър Едгар Розенбаум се самоубива със свръхдоза лекарства. Дори тази трагедия тя използва като храна за своите скечове: „Аз съм тази, която предизвика самоубийството на Едгар. Винаги, когато правихме любов, аз си слагах чанта върху главата.”

Джоан написва две бродуейски пиеси и участва в тях – „Забавен град” и „Сали Мар и нейният ескорт”. Втората има по-голям успех от първата с 50 представления през 1994 г., за играта си в спектакъла Ривърс получава номинация за „Тони” за най-добра актриса.

Тя е режисьор и съсценарист на филма от 1978 година „Тестът на заека”, в който Били Кристъл играе първия бременен мъж.

Но описателните измислици не се оказват нейна стихия, освен ако не говорим за трагикокомичната сага на нейния собствен живот.

През 2010-а в документалния филм „Джоан Ривърс: Голяма работа” дъщеря й Мелиса оприличава майка си на своя сестра. Да имаш Ривърс за майка, означава дупе да ти е яко. “Тя не иска да съм самотна, не е ли мило това? Опитваше се да ме сватоса с актьора Робърт Блейк”, разказва в лентата единственото й дете.

Тя е ултимативно перпетуум мобиле. Нейните асистенти твърдят, че никога не е отказвала нито един ангажимент. Основният й страх бил да не се окаже с дупка в календара. Жената, която превърна омразата и самоомразата в комедия, се нуждаеше от обичта на публиката.

С напредването на възрастта тя често се подиграваше на Смъртта и по-специално с дрехите, с които се появява Дамата с косата: „Все си мисля, че трябва да носи по-подходящи дрехи за годините си от тая плащеница.” Или пък култовото: „На моята възраст, едно влюбване ти подарява веднага байпас.”

Животът и кариерата са смертелно сериозни за Ривърс, за която всички претенденти за титлата й Кралица на смеха заслужават да бъдат предизвикани на ринга. “Всички ми се подмазват, че без мен нямало нищо да бъде същото, щото съм била счупила толкова много бариери. Постоянно им обяснявам да се пръждосват. Все още мога да ги натръшкам всичките с една ръка зад гърба си. Може да говорите така на погребението ми, но не и преди това.”

Нека възхвалите на нейните почитатели и жертви започнат сега! Нека говорят за изгарящото й остроумие, нейния точен синхрон със събитията и нейното схващане, че комедията в нейната острота не е болкоуспокояващо, а дефибрилатор!

Ако Джоан Ривърс повече не може да говори, то тя заслужава да се говори за нея завинаги.

Източник: Тайм