Немски роман за травмите от миналото получи „Международен Букър“ за 2024 г.

Романът „Кайрос“, посветен на краха на социалистическата ГДР, от немската писателка Джени Ерпенбек получи наградата „Международен Букър“ на церемония в лондонската галерия „Тейт Модърн“, съобщава „Дойче Веле“.

Списание „Ню Йоркър“ нарича Ерпенбек кандидат за Нобелова награда за литература, но в родината си тя е недооценена, смятат от изданието, макар авторката да има предана читателска аудитория. Преводът на „Кайрос“ на английски обаче предизвика огромен интерес в англоезичния литературен свят. Според самата Ерпенбек причината е в това, че в немската културна сфера „Берлинската стена още не е паднала“ и тонът се задава от творците от Западна Германия.

Джени Ерпенбек е родена в ГДР през 1967 г. Когато Стената пада, тя е на 22 години и внезапно се озовава в нова държава, която не се интересува от историята и травмите на социалистическата Германска демократична република. Това е причина и за слабия отклик на книгата в обединена Германия – в журитата на местните литературни награди не е имало дори и един човек от Източна Германия.

„Кайрос“ е история за токсична любов на фона на залеза на ГДР. Главните герои са млада жена и 34 години по-възрастен мъж, някога нацист, а впоследствие – убеден комунист. Това е и историята на творците в държава, където цензурата е била повсеместна, а Езоповият език – единствено средство за изразяване на истината. В книгата се говори за хора, преживели прехода от социализма към пазарната икономика – „земетресение“, разклатило самовъзприятието им. Раздялата им е символ на неустойчивостта при разрушаването на техния свят.

Писателката добре познава изживяванията, през които са минали хората, станали свидетели на този преход.

„Внезапно разговорите за свободата станаха много чести, но на мен този термин не ми говореше много. Свобода да пътувате? Можете ли да си го позволите? Свобода на словото? А ако никой не се вълнува от това, което имам да кажа? Свободата не ни беше подарена, тя си имаше цена. И тази цена беше целият ми предишен живот. Оттам нататък моето детство стана собственост на музеите“, казва в интервю за „Ди Цайт“ Ерпенбек.