Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Необичайният автопортрет на Ван Гог, изчезнал след бомбардировки

Специалисти смятат, че картината „Творец по пътя към Тараскон“ е открадната по време на Втората световна война

Ван Гог, „Творец по пътя към Тараскон“, 1888 г. Репродукция: Културно-исторически музей Магдебург - Необичайният автопортрет на Ван Гог, изчезнал след бомбардировки

Ван Гог, „Творец по пътя към Тараскон“, 1888 г. Репродукция: Културно-исторически музей Магдебург

Необичаен автопортрет на Ван Гог, скрит в германска мина по време на бомбардировките от Втората световна война, е възможно да бъде открит. Специалисти не губят надежда, че картината „Творец по пътя към Тараскон“ е оцеляла след пожар в мината – според някои е много вероятно да е била открадната, а пожарът да е запален умишлено, за да се прикрие престъплението.

На картината Ван Гог е изобразен в цял ръст със сламената си шапка, натоварен с бои, платна и четки. През 1912 г. „Творец по пътя…“ е купена от музея „Кайзер Фридрих“ (днес Културноисторическия музей в Магдебург, Германия) – едно от първите произведения на Ван Гог, влезли в обществена колекция. През 30-те години картината е заснета цветно – необичайна практика за музеите тогава, знак за важността на творбата.

Картината е считана за необичайна, тъй като всички други 36 автопортрета изобразяват само главата на художника, пише експертът Мартин Бейли в „Арт Нюзпейпър“.

Въпреки че много от картините на Ван Гог в германските музеи са разпродадени от нацистите и определени за „упадъчни“, „Творец по пътя към Тараскон“ оцелява. От страх, че платното може да бъде безвъзвратно загубено при бомбардировките от британска страна, служители на Магдебургския музей укриват над 400 картини в мина край Щасфурт, на 30 км от Магдебург. Евакуацията се е оказала навременна – бомби унищожават част от музея през януари 1945 г.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ценните произведения са скрити на дълбочина 460 метра и само на 30 метра над тях по-късно се изгражда тайна лаборатория за разработка на реактивни двигатели за хитлеристките въздушни сили.

Американската армия стига Щасфурт на 12 април. В същия ден два пожара избухват на нивото, на което се съхранява музейната колекция от Магдебург. Първият е регистриран само часове след навлизането на войниците в града, вторият е от 30 април. В разсекретени американски военни документи е изказано следното становище:

„Установено бе, че пожарите са започнали от разселени граждани, влезли в пещерата, за да плячкосват, вероятно заради нехайството на американската охрана. Няма твърди доказателства дали огънят е умишлено дело, или случайност“.

Според документите „разселените граждани“ са холандски и полски работници от фабриката за реактивни двигатели.

Тобиас фон Елзнер, работил като куратор в Магдебургския музей, продължава да търси картината. Той е убеден, че палежите в мината са умишлени, за да се прикрие кражбата на по-ценните произведения. Останалите са били подпалени, като не е ясно кой точно е искал картините – може да са били нацисти от високите етажи на властта, обикновени германски граждани, холандски и полски работници или американски войници.

Надеждите на Фон Елзнер се основават на наличието на два артефакта, съхранявани в мината по време на войната (ръкопис на Мартин Лутер и картина от Карл Хазенпфлуг) и появили се след края на военните действия. Години по-късно са намерени още картини, скулптури, книги и артефакти, скрити в мината и малко или повече засегнати от пожара.

Мините край Щасфурт са закрити през 1972 г. и от тогава стоят запечатани.

Историята вдъхновява и други експерти да проучат следите на „Творец по пътя към Тараскон“ – Лин Робъртс, специалистка в изкуството на рамките, е открила, че преди войната платното на Ван Гог е било изложено в Магдебургския музей в смела, позлатена рамка, специално създадена за произведението. В четирите ъгъла на рамката били резбовани слънчогледи – често рисувани от художника. Нейна възстановка Робъртс показва в блога си „The Frame blog“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах