Неограниченият от национализъм българин и неговата френска дама

Като астрални близнаци, като свързани души преди точно 90 години се раждат двама творци, единият от които се превръща в символ на свободния космополитен дух на неограничения от национализъм българин. На 13 юни през 1935 г. се раждат Христо Явашев – Кристо и неговата творческа и житейска спътница Жан-Клод.

Той е роден като Христо Владимиров Явашев в Габрово, България. Работата на родителите му за малко да застраши бъдещата му кариера – баща му притежавал текстилна фабрика, а майка му била секретарка в Художествената академия в София. Именно тя забелязва, че Христо рисува много и го записва на частни уроци. След това той започва да учи в Художествената академия, за която художникът по-късно казва, че била „много провинциална, много консервативна“.

В четвъртата си година в Академията той бяга от страната – първо в Чехословакия през 1957-а, след това във Виена, Женева и накрая в Париж. Пред него стоял изборът накъде ще поеме артистичната му кариера.

„Знаех много малко – казва той в интервю за английския „Ивнинг Стандарт“ през 2018 г. – В живота в комунистически, ужасно сталинизиран режим в България, един от най-лошите съветски режими, всичко беше упадъчно: артистите бяха упадъчни, дори Ван Гог беше упадъчен.“

В свое интервю за вестник „Ди Цайт“ година по-рано Кристо разказва как много добре разбира съдбата на бежанците, защото той самият е бил такъв. Пред журналистите световноизвестният художник казва, че като студент е бил за кратко в Прага и там решава да не се връща в „тъпата България“. Годината е 1957-а.

Той никога не е виждал модерно изкуство в България, само от време на време някоя репродукция. Но веднъж избягал от комунизма, се потапя в изкуството.

„Живеейки на Запад, бях изложен на това огромно културно богатство… беше немислимо, невероятно, бидейки от това далечно място, България. И затова не съм се връщал от 1956 г. Толкова много обичам нещата, които правя, че не искам да прекарам и една минута в нещо, което не е свързано с тази ми страст, а и съм в добро здраве, за да го направя“, казва той пред „Ивнинг Стандарт“, чуквайки по български обичай дървената маса пред себе си.

Кристо се запознава с Жан-Клод през 1958 г. – и докато той прави елегантните скици, които винаги са в началото на един проект, двамата си партнират в опита да го реализират. Някои от идеите са на Кристо, други – на Жан-Клод, най-забележителна от които може би е очертаването на 11 острова във Флорида с дълги километри плаващ розов плат.

По време на първия мандат на Доналд Тръмп Кристо е един от творците, които категорично се противопоставят на американския президент. След като харчи лични $15 милиона за създаването на мащабно произведение на изкуството в Колорадо, което да привлече хиляди туристи и с амбицията да съперничи на „Портите“ – друг шедьовър на двамата творци в Сентръл парк, Ню Йорк,  художникът обявява, че се отказва. Проектът в Колорадо – сребрист балдахин, окачен временно над 42 мили от река Арканзас – е трябвало да бъде върху терен, който е федерална собственост, управлявана от президента, а художникът отказва да има нещо общо с президента Тръмп, пише през 2017 г. „Ню Йорк Таймс“.

Кристо бе художник, който създаваше монументални произведения, „дописвайки“ околната среда. Той опаковаше прочути сгради като Райхстага в Берлин и моста Пон Ньоф в Париж, вдигна „Порти“ в Сентрал парк в Ню Йорк, украси с чадъри Япония и Калифорния, разпъна розови „ореоли“ на няколко острова във Флорида, сложи „Плаващи кейове“ в езеро в Италия, пусна своята „Мастаба“ да плава в Лондон…

Днес, в деня на неговата 90-годишнина, много български творци почетоха паметта му със спомени във Фейсбук.

Стоян Радев, режисьор:

Снимка от интервю с Кристо, което с Георги Лозанов заснехме преди петнайсетина години в Ню Йорк като част от бъдещ филмов проект. Проектът не беше подкрепен, защото точно в това интервю Кристо казва, че след като избягал в Прага и поел глътка свободен въздух, е решил „никога повече да не се връща в България – това глупаво място“. Тази квалификация не се хареса на патриотите, въпреки че се отнасяше за тоталитарната държава… Сега се разбира, че май точно тоталитарната държава е най-скъпа за патриотите и до днес – нея искат да си върнат и да запазят.

Е, Кристо беше космополит, за него статичното, определеното веднъж завинаги не беше истина. Затова и изкуството му възпяваше мимолетността, преобразяването, трансформацията, номадството и единствено красотата наричаше своя постоянна родина. Така той въплъщаваше най-точния образ на света и човека в него – образ на едно „нежно, временно безпокойство“.

На днешната дата от рождението на Кристо се навършват 90 години.

Надяваме се, че някога интервюто ще стане част от експозицията на музей в памет на великия артист. И този музей ще е в България, която може би ще прости на гения.

Георги Тошев, продуцент:

Кристо и Жан-Клод бяха неразделен творчески тандем. Те превърнаха света в своя галерия. Опаковаха сгради, мостове, дори цели брегове – не за да ги скрият, а за да ни накарат да ги видим по нов начин. Кристо – българин по рождение, артист по душа – вярваше, че изкуството трябва да бъде свободно, временно, ефимерно, но мощно. Заедно с Жан-Клод той ни учеше, че дори най-познатото – като Триумфалната арка или Райхстагът – може да се превърне в чудо, ако го погледнем с нови очи.
Те ни показаха, че изкуството не е само картина на стената – то може да е усещане, преживяване, въздух между сгънат плат и светлина. И точно в това преобръщане на представите е тяхната магия. Родени днес преди 90 години.

Посетете Берлин, за да си припомните опаковането на Райхстага!

Даниел Ненчев, журналист:

Кристо и Жан-Клод живеят живот равнозначен на изкуството, задвижван от тяхната любов и с основна характеристика – осъществяването на свобода. 13 юни е тяхната обща рождена дата. Днес стават 90 години от началото на тази изумителна история. Техните проекти се реализират и след смъртта им – видяхме Опакованата триумфална арка в Париж, следва Мастаба до Абу Даби. Това не е ли ярко доказателство, че духът е по-силен от материята? Всеки път, когато ми е трудно – се сещам за техните постижения и ми става леко!

P.S. Сметнах, че трите им най-популярни проекта – Портите, Опакованият Райхстаг и Опакованата триумфална арка, за по около 2 седмици имат брой посетители приблизителен на този в Лувъра, Мома и Тейт взети заедно за година.

Роман Кисьов, поет и художник:

90 години от рождението на Христо Явашев – Кристо (1935 – 2020) и Жан-Клод (1935 – 2009), родени на 13 юни…

Едно мое много старо стихотворение, писано преди точно 35 години – в далечната 1990 година… По онова време бях последна година студент по живопис в НХА, а неговото име все още беше табу у нас и се споменаваше само „под сурдинка“…

ПИСМО ДО КРИСТО

Маестро!
Нужно ли е повече да опаковаш
острови, каньони, паркове, дървета,
пътища и брегове?…
Природата и без това е съвършена.
Маестро!
Нужно ли е повече да опаковаш
кули, мостове, фонтани, монументи,
огради, сгради и стени?…
Те са само вкаменени знаци
на творческия дух.
Ще трябва хората да опаковаш!
Хората – със своето несъвършенство,
със своята жестокост,
със своята роптаеща смиреност,
със своя егоизъм и надменност,
хората – сакати, болни, уродливи…
Ще трябва хората да опаковаш…
Полиетиленът, с който ги покриваш,
ще бъде средство за илюзията,
че те са по-добри,
по-красиви, по-млади,
че те са по-умни, по-здрави…
Полиетиленът, с който ги покриваш…

1990
Роман Кисьов
(Из „Мистичната роза““, избрано, 2016)