Неприлични предложения на книжарския рафт

Една от добрите стратегии на продаването е да обявиш стоката си за забранявана. Не непременно забранена тук и сега, а просто забранявана някъде и някога. Това я прави по-интригуваща. „Забраненият плод е най-сладък”, това се подразбира. Книжарници „Хеликон” използват тази стратегия и са обединили част от предлаганите заглавия в раздел „Забраняваните книги” в сайта си. Но резултатът е, най-малкото, куриозен.

Има чудесни попадения, например „На западния фронт нищо ново” от Ремарк или класическите „1984” и „Животинската ферма” от Оруел. Но има и някои, меко казано, странности. Например дневникът на Ане Франк стои редом с „Моята борба”, написана от човека, отговорен за гибелта на хиляди момичета като Франк. В това има нещо дълбоко смущаващо. А и по някаква причина книгата за политическите мнения и усилия на младия Хитлер има една звезда в повече от историята на детето, принудено да се крие от преследване. Резултат от предпочитанията на публиката (рейтингите в сайта на книжарницата се определят от читателите), но това пък говори тревожно за самата публика. „Тревожно” не е точната дума. Точната дума е „смразяващо”.

Има и напълно несериозен момент. „Забранявани” книги ли са тези от поредицата за момчето-магьосник Хари Потър? Сигурно някоя бивша британска колония отвъд Седемте морета или някое благочестиво протестантско училище в Средния Запад имат своите възражения срещу приключенията, описани от Джоан Роулинг, но не, този бестселър доста трудно ще мине за „забраняван”. Поредицата е достатъчно добре продавана, за да няма нужда от точно тази маркетингова патерица.

И като си говорим за забранявани книги, на трите страници с такива заглавия липсват например „Задочни репортажи за България” от Георги Марков, „Фашизмът” на Желев и „Люти чушки” на Радой Ралин и Борис Димовски. Тези заглавия или не са били забранявани, или не се продават (всеки има право да вярва в каквито си иска „алтернативни факти”).

Вижте още: ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ЕДНА СВИНСКА ОПАШКА

Но да оставим българските заглавия – може би световноизвестните забранени книги просто са по-интересни. Дори така да е, някак бие на очи, че според книжарници „Хеликон” забранявани книги са „Алиса в страната на чудесата”, „Вълшебникът от Оз” и „Приключенията на Хъкълбери Фин”, но пък се губят „Колимски разкази” на Шаламов и „Архипелаг ГУЛаг” на Солженицин.

Забелязва ли ги някой тези неща? Такива съседства и липси вече не са просто смущаващи. Неприлични са.