Нерон – жертва на фейк нюз през Античността

Мраморният бюст на Нерон от Капитолийските музеи е първият експонат, който виждат посетителите на голямата изложба в Британския музей, посветена на римския император Нерон (37 – 68 г. сл. Хр.). Лицето му е лесно разпознаваемо и изобразено точно така, както са го описвали враговете му – тежки вежди, издадена напред квадратна челюст, пухкави устни на сластолюбец… Проблемът е, че нищо от това не отговаря на действителността, казва кураторът на изложбата „Нерон. Човекът зад мита“ Торстен Опер, цитиран от „Арт нюзпейпър“. Според него само част от скулптурата е римски оригинал, а останалото е стереотипизирана добавка от XVII век.

„От техническа гледна точка това е потресаваща работа“, казва Опер за бюста.

Създателят на каменния портрет се е опитал да отрази широко разпространените представи за петия римски император, последен от Юлиево-Клавдиевата династия. Нерон е известен като човека, чиято майка е отровила пастрока му, за да качи сина си на трона, а впоследствие била убита от същия този син.

„Нерон е персонаж от римската история, за когото е слушал практически всеки, но пропастта между това, което си мислим, че знаем, и най-новите изследвания е огромна“, казва кураторът.

Експозицията в Британския музей демонстрира, че по времето на Нерон Рим е процъфтявал, зърнохранилищата са били пълни, проведени са данъчна и парична реформи. Когато през 64-та година избухва известният пожар в столицата, императорът се намира на почти 50 км от Рим в двореца си на морското крайбрежие. След пожара той енергично се заема да възстанови града. Прословутият дворец Domus Aurea (Златният дом) наистина е бил богат и пищен, но археолозите не са открили никакви данни за съществуването на огромна веранда, 36-метрова статуя на Нерон и въртяща се стая, както ги описва римският историк Светоний.

Опер все пак разказва, че императорът несъмнено е бил екстравагантен.

„В Рим на Нерон парите са текли като от рог на изобилието. Явно повечето помещения в Златния дом са били зали за пирове. Очаквало се е императорът да организира разточителни забавления, включително и за сената в пълния му състав от 600 души“, уточнява кураторът.

Изложбата е обединила експонати от различни краища на Римската империя, в това число прекрасни скулптури, но и скромни и красноречиви предмети като открития неотдавна оловен слитък с печат на императора в един от рудниците в Британия, където Нерон е успял да увеличи добивите за сметка на робския труд.

В предговора към каталога на изложбата директорът на Британския музей Хартуиг Фишър говори за паралели между съвременността и демонизацията на Нерон.

„Този образ на Нерон в много неща е свързан с нашето време, със света на задълбочаващи се социални и икономически проблеми, където фейк нюз, оспорването на фактите и поляризацията на мненията на фона на политически машинации, станаха наша обща среда“, пише Фишър.

Опер, който по време на локдауна е успял да изчете всички антични източници, признава, че истината все пак му се изплъзва.

„Ние никога няма да опознаем истинския Нерон. Но деконструкцията на митовете за него ни дава възможност по-отчетливо да видим обществото в неговата епоха – много интересно време на големи социални надежди в средите на освободените роби и селяните, както и силно напрежение и тревоги сред елита. Можем да опровергаем редица измислици и да си зададем нови въпроси“, подчертава Опер.

Изложбата „Нерон. Човекът зад мита“ ще остане в залите на Британския музей до 24 октомври.