Несъществуващи книги събрани в изложба в Ню Йорк

Изложба с несъществуващи книги наредиха в Манхатън, Ню Йорк. В експозицията могат да се разгледат изгубеният за съвремието ни превод на единствения комедиен епос от Омир; изоставен ръкопис на Дилън Томас, както и „Книгата на Бин Джезърит“, взета директно от библиотеките на персонажите в „Дюн“, пише „Гардиън“.

Общото между всички представени 114 експоната е, че те не съществуват – някои, като древногръцките издания, не са оцелели до наши дни, други се споменават само в художествени произведения, а трети са живели за кратко в съзнанието на значими писатели и поети, но така и не са били реализирани. Цялата колекция произведения, подредена в частния клуб „Grolier“, е на куратора Рийд Байърс, който залага изцяло на въображението си, за да представи на посетителите как биха изглеждали несъществуващите или измислени издания.

„Човек трябва да обуздае неверието си, дори само за да допусне създаването на една изложба на въображаемото – коментира Байърс. – Сякаш се отваря мъничка врата и прекрачваш в тайна стая. Ако погледнеш напред и преходът е бил успешен, погледът стига чак до Страната на чудесата.“

Самият той е човек с разностранни интереси – в различни етапи от живота си е бил презвитериански проповедник, заварчик и програмист.

Изложбата е замислена така, че да ангажира въображението на малки порции. Предупреждение в залата гласи:

„Чистата механика да представим пред публика колекция от обекти, които изобщо не могат да бъдат показани в наши дни, предостави широк спектър от кураторски предизвикателства, само някои от които преодоляхме напълно“.

Изданията може и да са въображаеми, но идват със съответните информационни табелки, както във всеки обикновен музей. Снимка: Grolier Club

Всичко започва с първия роман на Хемингуей, който в реалността е загубен, когато куфарът на писателя изчезва на гарата в Лион през 1924 г. и с  „Напразните усилия на любовта“, пиеса на Шекспир, за която не е известно да са оцелели копия след XVII век. След това в наратива на експозицията идва ред на унищожените издания, като мемоарите на Байрон, изгорени от съпругата му; на книгите, които са започнати, но изоставени, или само предложени.

Най-трудната категория за куратора – книгите, съществуващи само в други книги, е оставена за финал. Там се откриват „Нимфите и природата им“, която Луси вижда на рафта на господин Тумнус в „Лъвът, вещицата и гардеробът“ и „Песните на Джаберуоки“ от „Алиса в Страната на чудесата“. „Дамата, която обичаше светкавиците“ от Клер Куилти е двойно предизвикателна, казва кураторът – за нея в „Лолита“ разказва Хумберт Хумберт, известен като недостоверен разказвач, следователно нейното съществуване е два пъти поставено под въпрос.

Критерият, по който Байърс подрежда колекцията, е субективен – дали той или екипът му могат изобщо да си представят как би трябвало да изглежда дадена несъществуваща книга. Понякога задачата е по-трудна – както при книгата с цвят на магия, достъпен само за котките и магьосниците в „Светът на диска“ на Тери Пратчет.

Фактът, че някои от книгите в изложбата са „облечени“ върху други издания, а други използват празни книжни тела, Байърс обяснява по симпатичен начин: това са „магически книги, които ако бъдат отворени, ще се защитят, като се преобразят в нещо друго“, отговаря той.

Необичайната експозиция може да бъде разгледана в клуб „Grolier“ в Ню Йорк до 15 февруари 2025 г.