Несбъднати мечти за Венеция

Набързо и с много ограничения 24-те проекта от конкурса за избор на българско участие във Венецианското биенале на изкуствата бяха представени на обществеността днес, 23 януари. Победителят „Как живеем“ бе обявен миналата седмица и представен от неговата кураторка Вера Млечевска в Националната художествена галерия.

Вижте още: „КАК ЖИВЕЕМ“ В ДИАЛОГ И В КОНТРАСТ С ВЕНЕЦИЯ

За запознаването с идеите на авторите от Министерството на културата бяха приготвили пет комплекта с всички концепции и два лаптопа за визуализациите. Всеки, проявил интерес, можеше да седне и чете от 11 до 13 ч. и от 14 до 16 ч. – само днес. С основанието да не бъдат нарушени авторските права на участниците, снимането беше забранено, освен ако не сте получили разрешение от авторите. Но и без това изображенията, снимани от екрана на лаптоп, едва ли биха дали добра представа за проектите. Подписахме декларация, че няма да нарушаваме ничии авторски права (което не бихме направили и без декларация).

Вижте още: БИЕНАЛЕ НА ТРЕТИЯ ЕТАЖ

Двама от авторите, които бяха в галерията, се оказаха любезни не просто да ни позволят да използваме изображения от техните концепции, но и да ни изпратят по мейла такива. Техните проекти са „Ядрена зима“ на куратора Кети Рей Хъфман и художник Петко Дурмана и „Подводен остров“ на Зузана Пиптова и Андрей Врабчев.

„Ядрена зима“ е проект за инсталация, която свързва научните прогнози (за изменението на климата и Венеция като застрашена да се окаже сред първите жертви на покачващото се морско равнище) с основната тема на биеналето „Да живееш в интересни времена“. Идеята на проекта е посетителите да видят как би изглеждала Венеция при екстремно високо ниво на водата и преживявайки „ядрена зима“, довела до пълна тъмнина на Земята. В българското пространство на палацо „Джустиниан Лолин“ посетителят ще бъде посрещнат от патрулна лодка, очевидно „попаднала“ на третия етаж при предишен прилив.

Визуализация към проекта „Ядрена зима“, класиран на трето място

„Изгледът през прозореца към постапокалиптичния венециански пейзаж ще се симулира от инфрачервени видеопрожекции, които са невидими с просто око – посетителят ще може да ги види само с помощта на устройствата за нощно виждане“, пише в концепцията Кети Рей Хъфман.

„Подводен остров“ (куратор: Зузана Пиптова, автор: Андрей Врабчев) представлява „скулптурна инсталация с рамери 12/5/5м., която създава кухина или негативно пространство, като разменя обичайните места на сушата и водата, поставяйки сушата под водата“. Този проект изглежда не предвижда да използва пространството на третия етаж в палацото. До острова ще може да се стига през водата или от сушата през подводен „подлез“.

Проектът „Окото“ с куратор Лъчезар Бояджиев, по идея на Десислава Димова, възниква в резултат на дискусия върху предизвикателствата при представянето на българското изкуство в международен контекст и изследването на връзките между българското и световното изкуство. „Окото“ търси пресечни точки между ключови творби и теми на изкуството в България и техните връзки със световното изкуство чрез около 254 произведения на художници – от Сирак Скитник до Аделина Попнеделева.

„Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето което вече е било“ с куратор Фират Арапоглу представя изложба на Красимир Терзиев, която „реверберира по особен начин с тематичното ядро на основната експозиция на биеналето (Да живееш в интересни времена)“, а откриващото събитие е пърформанс на ексцентричния хореограф, визуален артист, певец и автор на песни Иво Димчев.

Завършваме това непълно представяне с няколко думи за класирания на второ място проект, „Изплъзваща се сигурност“ с куратор Илина Коралова и автор Даниела Костова, „българска европейска художничка, живееща и работеща в САЩ“. В концепцията ѝ съвременният свят е оприличен на игрална площадка, на която се сблъскват два типа общества – „благополучните“ и останалите, наричани евфемистично „развиващи се“. С помощта на фотографски и видеосесии, рециклирани елементи от предишни произведения и обекти, художничката създава мултимедийна инсталация, в която „сблъсква“ стереотипни представи и клишета за България, Европа и Америка в един свят, който вече живее в „интересни времена“.

Въпроси и отговори за графика на конкурса

„Площад Славейков“ отправи запитване към Министерството на културата дали е спазен предварително обявеният график на конкурса и дали са извършени нарушения по него, а ако са извършени – на какво се дължат. В рамките на деня от висшето арт ведомство ни изпратиха отговор, който гласи:

„За първи път националното ни участие във Венецианското биенале за изкуство е регламентирано със Статут, в който е утвърден и графикът [за провеждането му]. Проектът на Статут е публикуван за обществено обсъждане на 27.09.2018 г. на страницата на Министерството на културата в интернет на адрес: http://mc.government.bg/page.php?p=141&s=397&sp=641&t=689&z=0. Утвърден е на 13.11.2018 г. Статутът се отнася за всички предстоящи участия на Република България в изданията на Венецианското биенале и обхваща период, следващ датата на неговото утвърждаване. Обективно невъзможно е посоченият график да бъде спазен, с оглед факта, че самата Заповед за неговото утвърждаване е издадена през месец ноември 2018 г.

Министерството на културата е предприело всички необходими мерки и действия и предвидените дейности са извършени. Не са налице нарушения на утвърдения график по причините, изложени по-горе. Министерството на културата е спазило всички срокове, посочени в обявената Процедура за национални участия на адрес: https://www.labiennale.org/en/art/2019/national-participations. Стриктно спазване на графика и визираните в него срокове ще бъде възможно при следващите национални участия във Венецианското биенале.

Работен превод на български език на изискванията на Биеналето е публикуван тук: http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=67&t=694&z=0.“