Нещо смешно, нещо смислено, нещо музикално

Веселие, песни и танци, а накрая – бурни аплодисменти. В такава атмосфера протече премиерната прожекция на новия филм на Джеки, Джони и Чарли „Добро утро, капитане“ в кино „Люмиер“ в петък вечер, в ден №2 от София филм фест. А преди да поднесат на зрителите „първия документален мюзикъл“, тримата творци получиха Наградата на София пред цялата зала, изправена на крака.

„Оказа се, че филмът даже е смислен, нещо, което от нас не очаквате“, пошегува се в типичния си стил режисьорът Джеки Стоев преди прожекцията.

И се оказа прав… донякъде. Защото „Добро утро, капитане“ е както смислен, така и много смешен – а ето това е нещо, което очакваме от кинаджиите с имена на кучета Джеки, Джони и Чарли.

Главният герой на „Добро утро, капитане“, Гената, в непринуден разговор с непознато момиче на брега на морето.

Документалният мюзикъл отвежда в света на Гената – вокалист на обещаващата гимназиална група „Нон стоп“ от Царево, ръководена от вече покойния Борис Карадимчев. Но мечтата е разбита от казармата – петимата музиканти са разпределени в пет различни поделения, Гената е заточен за три години и половина по подводниците. Така и не става професионален музикант, техните песни запяват „Тангра“. Както и във филма Пепи Цанков допуска – кой знае дали „Нон стоп“ нямаше да се превърне в естрадна легенда, ако не беше съсипана от режима…

Вместо по музикалните сцени, Гената, свободолюбив веселяк, любимец на всички, тръгва по моретата. Общо осем години се бори с водните стихии, три от тях прекарва в Тихия океан, косите му побеляват. Следват трийсет години като директор на пристанища. А когато заговаря за океанската шир пред камерата на Джеки, очите му греят, езикът му се развързва, майтапите извират от всяко изречение.

„Добро утро, капитане“ е наситен с музика – и Гената пее с китарата си (и виждаме какво е откривала публиката в него и „Нон стоп“ преди близо половин век), глас извива Йорданка Христова, изключително талантлив гъдулар впечатлява с аранжименти, младата Поли от Граматиково поднася фолклорни песнопения, а по време на едно от вечерните събития от снимките, с много ритми, алкохол и смях, дори Джони Пенков изпълнява зрелищен танц.

Джони Пенков в танца си – един от особено запомнящите се моменти във филма

Документалният филм, малко по-дълъг от час, ни среща с един мъж, когото нищо не е успяло да пречупи – нито жената, която при развода им заявява, че никога не го е обичала, нито отнемането на мечтата за музикална кариера, нито… но да не разкриваме всичко. Както и Джеки, Джони и Чарли казват – накрая има обрат.

А след този обрат зрителите в „Люмиер“ се срещнаха на живо и със самия Евгени, за да видят сами този пример за силата на духа. И да благодарят с овациите си на него и на създателите на „Добро утро, капитане“ за петъчния подарък.