„Брачна история“ – филм не за създаването, а за разпада на едно семейство, ще бъде споменаван често на наградите „Златен глобус“ тази неделя със своите шест номинации. Една от тях е за главна мъжка роля на Адам Драйвър. Той не е сред хубавците на Холивуд, но е сред най-интересните актьори на нашето време, любимец на критиката с филми като „Черен в клана“, „Патерсън“ и „Мъртвите не умират“, както и на масовата публика като Кайло Рен в „Междузвездни войни“.
За разлика от мнозина първокласни актьори на Холивуд, Адам Драйвър не израства с мечтата един ден да работи в киното. Осъзнава го като войник, наблюдавайки прашинките бял фосфор, сипещи се от небето от снаряд, който по време на учение избухва опасно близо до войниците. Година преди това Драйвър се е записал в морската пехота на САЩ, воден от чувство за дълг към родината след терористичните атаки срещу Кулите близнаци. Докато белият фосфор се стеле от небето, 19-годишният Адам решава да стане актьор.

За ролята си в „Брачна история“ Адам Драйвър има номинация за „Златен глобус“.
Преди да влезе в пехотата, Адам все пак кандидатства в „Джулиард“, защото знае, че там не проверяват оценките от гимназията. Не го приемат. Тогава натоварва всичките си притежания в колата, сбогува се с приятелката си и напуска малкото градче Мишеуака, Индиана. Тръгва за Лос Анджелис, но в Тексас автомобилът му се поврежда и голяма част от спестените му пари отиват за ремонта. Когато стига до Ел Ей, прекарва две вечери в хостел, на третия ден плаща на агенция да му намери апартамент. Но докато се разхожда по плажа на Санта Моника, изчислява, че останалите му 200 долара са достатъчни за гориво и така само след седмица се връща обратно в Мишеуака.
„Всичко беше просто излагация. Чувствах се като пълен загубеняк“, разказва Драйвър пред „Ню Йоркър“.
След атаките на 11 септември е обзет от желание за мъст, без да е сигурен срещу кого е насочен гневът му.
„Не бях срещу мюсюлманите. Тогава мислех така: ние бяхме нападнати, искам да се бия за моята родина срещу онзи, който е направил това“, казва актьорът.
Вторият му баща, баптистки проповедник, преди време му е дал брошура за морската пехота, която бързо се озовава в боклука. След атентатите от 2001-а обаче Адам вече е на друго мнение – искал физическо изпитание, а морските пехотинци били здрави мъже. Спечелили го именно със своята строгост, щом още от първия ден му обяснили, че ще бъде наистина трудно. Решението му било толкова внезапно, че когато отишъл да се запише, го заподозрели, че бяга от закона.
В пехотата получава прякора „Уши номер 1“ (имало и „Уши номер 2“) заради стърчащите си уши. Пращат го в Южна Калифорния, да се обучава да използва минохвъргачка. Едно от упражненията било той и партньорът му просто да удрят нерв на бедрото на другия, докато загуби чувствителност.
„Това е морската пехота. Просто продължават да удрят, докато не изтръпне. Докато не се приспособиш“, обяснява актьорът.

Адам Драйвър в морската пехота
На друго от бойните упражнения избухва онзи снаряд – едно от момчетата не успява да го изстреля от минохвъргачката и той се взривява над войниците. Благодарение на вятъра в този ден, те успяват да избягат, преди опасните частици да се посипят по тях.
Днес Адам Драйвър е на 35, женен, баща на момченце и живее в „Бруклин хайтс“. Първия си пробив прави през 2012 г. със сериала „Момичета“ на НВО с ролята си на Адам Саклър. От периферен образът му става централен, любовник на героинята на Лена Дънам. В една от сцените тя го представя на приятелките си и една от тях възкликва:
„Малко прилича на първия човек“.

С Джемайма Кърк в „Момичета“
Същата година Драйвър получава малка роля в „Линкълн“ на Стивън Спилбърг, за която научава морзовия код. Актьорът е в киното едва от 6 години, когато вече е работил с режисьори като Спайк Лий („Черен в клана“), Мартин Скорсезе („Тишина“), Джим Джармуш („Патерсън“, „Мъртвите не умират“), Стивън Содърбърг („Късметът на Логан“), Братя Коен („Истинският Люин Дейвис“), Тери Гилиъм („Човекът, който уби Дон Кихот“)…

С Даниъл Крейг в „Късметът на Логан“

В „Тишина“

В „Патерсън“
През 2013 г. автор на „Варайъти“ пише, че Холивуд е изпаднал в „криза на водещите актьори“. Джордж Клуни, Брад Пит и Уил Смит вече са на възраст и младите актьори изглежда няма да заемат местата им. Шест години по-късно кризата като че ли е преодоляна, но Адам Драйвър не влиза в познатите актьорски калъпи. От една страна, той напомня на звездите от 70-те – Дъстин Хофман, Ал Пачино и Джак Никълсън. От друга, играе роли, които не си приличат – в „Брачна история“ е театрален режисьор, преминаващ през тежък развод. В „Мъртвите не умират“ е полицай, който се бие със зомбита. В „Междузвездни войни“ е Кайло Рен, внук на Дарт Вейдър.

Като Кайло Рен в „Междузвездни войни“
Ноа Баумбах, който работи с актьора не само в „Брачна история“, но и в три други филма, го описва като „благ бунтовник“. Останалите режисьори изтъкват неговата заразяваща енергия и усърдие.
Адам Драйвър твърди, че „Междузвездни войни“ го прави „неудобно известен“. Раждането на сина си пази в тайна от медиите цели две години, докато на снимка в Инстаграм профила на братовчедката на съпругата му се появава задната част от главата на сина му.
„Моята работа е да бъда шпионин – да съм сред публиката, да живея живота си и да придобивам все повече опит. Но когато ти самият си на фокус, е много трудно да направиш това“, споделя той с тъга за загубата на личното си пространство.
Родителите на Драйвър се развеждат, когато той е на 7. Дотогава семейството живее в Сан Диего, откъдето Драйвър пази топли спомени – всеки петък ходели на плажа да ядат хотдог. След като майка му и баща му се разделят, Адам и по-голямата му сестра заминават заедно с майка им за Мишеуака, Индиана. Затова и ролята в „Брачна история“ го заинтригувала.
„Чувството е много познато – споделя той пред „Ню Йоркър“. – Да се опиташ да приемеш, че родителите ти вече не са заедно – и не само това, но и се местиш в друг щат. Първия път, в който видях баща ми да плаче, беше когато си тръгвахме. Просто всички тези сурови емоции се натрупват, когато не ги изразяваш. Когато снимах филма, понякога се сещах за всичките пъти и неща, които баща ми не е направил, и за всичко това, което мъжът прави във филма на Ноа. Борбата за права над детето беше много чувствителна за мен. Баща ми не направи нищо от това. Не се бори за нас.“
Мишеуака е работнически град, в който Драйвър и приятелите му Ноа и Арън обичайно прекарвали времето си, катерейки се по радиопредавателни кули и палейки разни неща – листа, дрехи, гуми; завирали се в боклука зад местната картофена фабрика, за да търсят чипс с изтекъл срок на годност. Често си наемали видеокасети с филми на Скорсезе и Джармуш – режисьори, които не можел да гледа у дома заради религиозните си родители.
„Започнах да формирам вкуса си за добро и лошо кино от разоворите си с двамата си приятели. Първия път, когато гледах „Боен клуб“, се почувствах някак зле. Странно чувство, но след това си го пуснах отначало почти веднага“, припомня си той.
В горите край града трите момчета започнват да снимат кратки филми с фотоапарат – без сюжет, просто екшън. По онова време Драйвър вече има интерес към театъра. В църквата на родния си баща в Сан Диего той получавал малки роли, а веднъж и една главна – в комедията на Франк Капра „Арсеник и стари дантели“. Учителите му го насъчават да запише „Джулиард“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение