Невероятен. Ок?

Ако се вярва на „жилетката“ на книгата, Петър Чухов е рокаджия, поет, някакъв алтернативен образ. Вярвам. Разказите вътре са най-симпатичното, неочаквано, изящно нещо, на което съм попадала отдавна неподготвена.

Историите са невероятни, доколкото ги има. Защото разказите му са нещо като поезия, нещо като малки пластики от думи.

Отдавна не съм случвала на човек, чийто сюжети всъщност не мога да предвидя. Не края на разказчетата, даже две изречения напред. Не става дума просто за хрумки. Неговите истории имат завои, които не са включени в картата на моя ментален GPS.

И какви изречения пише! Повечето са от три думи. Сериозно, напънах се и понякога се опитвах да ги погледна дори от гледна точка на суровия езиков „материал“. Има и един куп от по една дума. А какви невероятни истории и красоти съдържат…

Абсолютен и тотален фаворит ми е „Прозорче, през което се вижда небето“. Толкова горчива мъдрост има в тази история на унижение, размяна на ролите, относителността на всяка сила и слабост, с колкото ритници ни ускорява живота по траекторията всеки ден. Но не се отказвам и от „Патка по пекински“, „Обедна почивка“…

В книгата има и един малък роман – „Снежни човеци“. Не е моето четиво, признавам. Което не ми пречи да оценя колко модерен, чувствителен, автентичен, оригинален, невероятно талантлив текст е.

Петър Чухов е невероятно естествен автор. Невероятен автор. Ок?

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Още текстове на Виолета Станичич може да прочетете ТУК.