Ако сте отчаяни от абсурдите и безумията в родната действителност и международното положение, значи определено имате нужда от глътката свеж въздух в „Отключи сцената”. Късометражният документален филм за възстановяването на театралната зала в читалището в първомайското село Татарево ще бъде излъчен премиерно в София на фестивала Master of Art.
Филмът е последната част от проекта „Отключи сцената” на 27-годишния актьор Наско Атанасов от Хасково. При едно посещение в Татарево, където живеят баба му и дядо му, след като завършва актьорско майсторство в колежа „Уитман” в Съединените щати, местната библиотекарка го кани да разгледа театралния салон, потъвал в прах зад заключена врата в продължение на повече от 30 години. Това е началото на история, пълна с щастливи съвпадения, срещи със сродни души и енергия, която ще ви кара да се усмихвате дни наред.
Когато се връща в Холивуд, Наско Атанасов не спира да говори на приятелите си за театъра в Татарево. Така историята стига до Кейти Елдън, основател на фондация Creative Visions, която се занимава с проекти, съчетаващи изкуство със социална промяна. Тогава идеята на Наско се оформя в проект за възстановяване на театъра, оборудването му като кинозала, откриването му с фестивал и заснемането на документален филм за процеса.
Кой обаче е режисьорът на филма Дейвид Джулиъс Ростон?
„Бях се преместил в Лос Анджелис с двама приятели от колежа, Стивън и Джейми. Стивън има огромно семейство там и в първия месец живеехме в къщата на Дейв, първия му братовчед. Дейв е учил филмово изкуство в Мичиганския университет. С него се оказахме много сродни души и на едно парти в задния ни двор му разказах за театъра и тогава той реши да участва“, разказва Наско Атанасов, чието име стои до длъжността продуцент, но той бърза да отбележи, че всички са правили всичко, само за да бъдат готови навреме за откриването на театъра.
След онлайн кампания екипът събира 15 000 долара за осъществяването на проекта. Затова около 15 от местата в залата носят плаки с имената на хората, дарили по 500 долара. Има и символична плака на голямата българска актриса Стоянка Мутафова, която местните са гледали в пиеса на тази сцена в предишния живот на театъра. Чернобелите архивни снимки с младите лица, в които жителите на Татарево с вълнение се разпознават, са ценната връзка с миналото и основата на посланието на филма за необходимостта от близка и достъпна култура за всички.
„През цялото време в Щатите изпитвах страх, че съм далече от вкъщи, че този елемент от детството ми рано или късно ще си отиде и аз може да съм много далече. Исках да запечатам завинаги това Татарево, което си спомням”, споделя младият актьор.

Баба Петя във филма „Отключи сцената”
Наско тръгва от Лос Анджелис към Татарево заедно с актьорите-доброволци Джейми и Джеръми, режисьора Дейв и оператора Габриела, с която пък се запознава на филмов фестивал.
„Събрах американски екип, за да си кажат хората, че в проекта има потенциал, но реално само ние петимата нямаше да можем да направим нищо. Всъщност истинската доброволческа сила дойде от България. Американците продадоха идеята и благодарение на тях събрахме средствата, но във филма се вижда, че участват много повече хора – от селото, деца, от моето семейство, както и мои приятели, които откровено признават, че не вярват в идеята, но пак идват и чистят, за да помогнат на приятел”, подчертава Наско Атанасов.

Децата-доброволци, които участват във възстановяването на театъра в Татарево
Участват дори деца, дошли да прекарат в селото лятната ваканция като Данчо, Миро и Ели, с които ще се запознаете във филма.
„Мирето започна да се занимава с фотография. Аз бях един от първите му последователи в Instagram. Толкова се е запалил, че се надявам съвсем скоро да може да помага за фестивала. Иска ми се да вярвам, че ние сме имали някакво въздействие върху него в това отношение”, казва Наско, според когото смисълът в дългосрочен план се съдържа именно в участието на децата.
„Бабите още от начало казваха: „Хубаво, ама няма да издържи дълго, ще го развалят”. Мисленето на много хора от това поколение продължава да бъде такова. Искаше ми се обаче децата, които слушат по цял ден такива неща, поне една седмица в годината да виждат, че можеш да мислиш и по различен начин, а ако решиш да действаш, може и да ти се получи”, обяснява той и си спомня разказа на библиотекарката как децата я молели да им отключва театъра, за да си играят на сцената.
Сега сцената на театъра в Татарево е отключена и фестивалът в селото вече има история, но през лятото на 2015 г. изобщо не изглежда така. Освен с очакваната доза скептицизъм, запечатана във фразата от филма „В България последното нещо, което трябва на едно село с 400 души, е театър”, доброволците се сблъскват с най-различни неочаквани проблеми. За концерта , например, Наско се обръща за помощ към Димитър Русев – организатора на ежегодния джаз фестивал в Хасково:
„Той ме пита: „Имаш ли микрофони? – Не. – Стойки? – Не. Това имаш ли? – Не. Онова имаш ли? – Не, отговарям аз, като вече потъвам в земята от срам колко съм неподготвен, а той каза „За тия неща няма да се притесняваш – аз имам всичко и ще ти дам”.
„После ми каза нещо, което никога няма да забравя: В България за жалост нещата стоят така: всички сме легнали на земята и в мига, в който понечиш да се изправиш, всички легнали ще ти обясняват, че не се изправяш както трябва и всеки ще ти даде акъл, но никой няма да се изправи, за да ти покаже как да се изправиш и ти”, допълва Наско, който сега живее в Лондон и планира да организира концерт в Татарево през септември, за да може да посети и джаз фестивала в Хасково.

Татаревските баби пеят на откриването на обновената театрална зала.
Фестивалът от 2015 г., а и филмът носят усещането за патриотична носталгия, с която емигрантът поглежда към родината – има изпълнение на „Облаче, ле, бяло” с три акустични китари, самият Наско рецитира „Да се завърнеш в бащината къща” на Димчо Дебелянов, а американският доброволец Ейдриъл Боршански пее „Хубава си, моя горо” почти без акцент.
„Тогава имаше най-много фолклорно изкуство, защото беше символично отключване с откриващото изпълнение на Татаревските баби”, разказва Наско Атанасов.
Още във второто издание на фестивала обаче фолклорът придобива неочаквано модерно звучене в изпълнението на бийтбоксъра Искрата.
„Той дойде в Татарево и изпълни „Седнало е Джоре дос” на сцената на театъра с бийтбокс. Тогава дори баба Петя каза, че Искрата я е убедил, че бийтбоксингът е изкуство”, разказва Наско и се сеща как с Искрата се запознали случайно на един полет Берлин-София през лятото на 2015 г.: „Аз се връщах за първото чистене, а той се връщаше от световно първенство по бийтбокс в Берлин. После видях, че е участвал в един музикален риалити формат и беше станал много популярен, обаче понеже в онзи самолет вече ми беше обещал, дойде на сцената в Татарево.“

Наско Атанасов в ролята на Хамлет. Снимка: Личен архив
В селекцията за фестивала Наско Атанасов се стреми към баланс от уникални изпълнения, които биха довели в Татарево публика от други места специално за тях, и вкусовете и очакванията на местните зрители, които да бъдат изкушени от изкуство, останало досега недостъпно за тях.
„Много хора са ме критикували, че нещата, които показваме на фестивала, не са за публиката, която идва. На последния фестивал, например, правих монолози от Шекспир, понеже си казах, че това искам да направя. Гледаха го 30 човека. Изпълнението може да остави впечатление у един човек, но това е по-ценно, отколкото да задоволиш всички за един ден и на другия да са го забравили, защото е нещо, което могат да видят по телевизията”, обяснява Наско и подчертава, че именно затова сцената на театъра трябва да бъде отключена винаги и за всички.
И тук Наско се сеща за думите на Димитър Русев:
„Хасково е един малък провинциален град и аз нямам средата, която искам да имам тук, обаче това си е моят град и го обичам и искам поне за една седмица в годината да си създам тук средата, която искам да имам”.
„На мен пък Татарево ми е мило и ми е моето село, искам да създам там средата, която искам, поне за една вечер в годината. И засега се получава”, допълва Наско.

Гледка към Татарево във филма „Отключи сцената”
Дори в негово отсъствие местните организират концерти на оркестъра и постановки на детската театрална трупа от Първомай, както и прожекции на филми.
„Миналата година за първи път ми се случи да съм в театъра и да гледам нещо, към чиято организация нямам никаква отговорност. Беше прекрасно чувството да седнеш като зрител и да изпиташ точно онова чувство, за което си се борил”, казва Наско Атанасов.
След повторното откриване на театъра местните власти сменят и електрическата инсталация вътре.
Наско Атанасов посвещава филма „Отключи сцената” на своя дядо, който си отива малко след отключването на сцената:
„Щастлив съм, че той успя да види как всичко това се случва, че всички усилия през живота им с баба ми не са били напразни и че всичко отново се преражда малко по малко”.
Филмът продължава да разказва историята с прожекции от двете страни на океана. Седмица преди фестивала Master of Art, режисьорът Дейвид Ростон го показа пред аудитория от преподаватели и студенти по филмово изкуство в своя университет в Мичиган. Екипът се готви и за още фестивални прожекции, а театърът в Татарево чака нови изпълнители и зрители.
„Отключи сцената” ще бъде показан на фестивала Master of Art в понеделник, 16 април, в 17,30 часа, в кино „Люмиер Лидл”.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение