Невидимият скулптурен парк на София

Виждате ли елена? Не? Идеално, значи е добре скрит. Аз обаче го виждам, защото знам, че е там. Знам, че неговият автор – скулпторът Спартак Дерменджиев – му е избрал подходящо място в тази малка зелена долчинка в центъра на града. Изработил го е реално, поставил го е мислено, виртуално и на снимка, обработена с фотошоп – но това е достатъчно за всеки, който е видял веднъж животното в тревата. За мен отскоро в градинката на „Кристал“, освен бронзовата сърничка от другата страна на алеята откъм „Шести септември“, вече има и елен. Виждам го всеки път, когато мина оттам, макар и да го няма.

Невидимите скулптури, които поне двама автори – Спартак Дерменджиев и Венцислав Занков – „поставят“ на различни места из София, имат няколко предимства пред останалите, видими за всички. Те обикновено са безплатни, не са създадени по нечия поръчка или за да се вземат едни пари. Не са избирани от художествена комисия, в която няма нито един художник, не са плащани от спонсор, който сам назначава комисията. А местата, на които са поставени, са избрани от самия автор, а не от общинари и политици. Освен това, те никога няма да ръждясат, от тях няма да падат плочки и парчета бетон (и ако случайно имат светещи или пеещи части, те винаги ще светят и ще пеят, защото виртуалните батерии са вечни).

Еленът на Спартак Дерменджиев в градинката пред „Кристал“

За хората, които следят работата на Венцислав Занков и Спартак Дерменджиев – двама от най-добрите ни скулптори – в София вече има поне 20 такива скрити съкровища, достъпни само за ценителите и невидими за останалите. Това също е добре, защото няма опасност творбите им да бъдат охулени от хора, които смятат статуята на Самуил за върха на съвременното изкуство, да бъдат осмени от хора без чувство за хумор, нито пък разглобени от индивиди, за които всяка скулптура струва колкото материала, от който е направена.

Междувременно строителите на нова България и всички практични патриотари също биха могли да моделират една виртуална София, която да пълни с радост предприемчивите им сърца. Те могат да засипят целия център на София с гигантски цветомузикални статуи, с танцуващи и пръскащи вода паметници на всички царе, ханове и вождове, за които се сетят. Щом в Скопие са го направили, значи ние ще го направим още по-добре. Те могат и да съборят всички софийски сгради, в които не са живели Яворов и Вазов, и да построят на тяхно място мутродворци и подземни паркинги по японски образец.

За жалост, тази София започва да се случва реално. А естетите ще могат да променят столицата само виртуално.

Спартак Дерменджиев, виртуален Паметник на Прехода на мястото на Мавзолея

Спартак Дерменджиев, паметник на Райко Алексиев

Венцислав Занков, „Езерото на мечтите“, Южен парк

Спартак Дерменджиев, „Колоните, които крепят небето или Храма на Венера“  – българският Stonelegs

Спартак Дерменджиев, „Яна Язова и Александър Балабанов“, проект за паметник на невъзможната любов

Спартак Дерменджиев, паметник на Георги Марков

Спартак Дерменджиев, паметник на Европа

Венцислав Занков, „Откровение (отговор) на Йов“, зад Националния музей „Земята и хората“

Венцислав Занков „Преклонение: Пясъчна памет/ В памет на някакъв конкурс за паметник на загиналите по времето на комунизма“, в градинката на „Св. Седмочисленици“

Спартак Дерменджиев, „Венера си обува гащичките”. Приликата с реално съществуващи лица, събития, факти, дела и документи е напълно случайна. Ако е актуална, то това не е по вина на автора.

Венцислав Занков, „Дългите сенки на залеза“, проект за скулптурна композиция в района на Национален музеен комплекс „Арсенала”