Ние и врабчетата

Сред животните има икономически мигранти и бежанци – като прелетните птици, които напускат, щом застудее и не се връщат, преди да се затопли. Или лъвовете, избягали още по времето на траките. Но има и животни патриоти – врабчетата. В студ и в пек, и при турците, и при комунистите, и при НАТО – и те са тук. Историята на врабчетата, също като историята на България, е пълна със страшни и славни моменти.

През 60-те години в Китай се опитват да ги изтребят до крак, защото унищожавали 10% от зърнената реколта (без да се сетят, че унищожават и огромен брой насекоми-унищожители на урожая). После се наложило да ги внасят от чужбина…

В началото на 70-те самият Йордан Радичков им посвети цяла книга, със собствени илюстрации – „Ние, врабчетата“!

У нас може и да са намалели, но все още са тук. И когато ми се прииска да снимам птици, знам, че винаги мога да разчитам на тях.