Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Нийл Геймън: Библиотеките са портите към бъдещето

Книгите ще оцелеят, чрез тях общуваме с хората, градили нашия свят, казва британският писател

Както Дъглас Адамс ми каза веднъж, повече от 20 години преди да се появи „Киндъл“, физическите книги са като акули. Акулите са стари – в океана е имало акули преди динозаврите. И причината все още да има е, че акулите са по-добри в това да са акули от който да е, разказва Нийл Геймън. - Нийл Геймън: Библиотеките са портите към бъдещето

Както Дъглас Адамс ми каза веднъж, повече от 20 години преди да се появи „Киндъл“, физическите книги са като акули. Акулите са стари – в океана е имало акули преди динозаврите. И причината все още да има е, че акулите са по-добри в това да са акули от който да е, разказва Нийл Геймън.

Библиотеките в България тънат в нищета и това не е тайна за никого. В края на миналата година служителите в културните институти излязоха и на протест срещу властта – с призив за достойно възнаграждение на труда си. Получиха леко увеличение на заплатите си, но все още то е далеч от необходимото за нормален живот. А библиотеките са ужасно важни – обяснява го и писателят Нийл Геймън в лекция за „Рийдинг Ейджънси“ в артцентъра „Барбикан“ в Лондон. Макар и изнесена през 2013-а, тя продължава да е актуална и до днес.

„Един от начините да унищожиш любовта на детето към четенето, разбира се, е да се увериш, че около няма книги – казва Геймън в речта си, публикувана от британския „Гардиън“. – И да не му осигуриш никакво място за четене. Аз бях късметлия. Имах отлична местна библиотека, докато растях. Имах такъв тип родители, които можех да убедя да ме вземат оттам навръщане от работа през лятната ваканция, и такъв тип библиотекари, на които не пречи малкото момче без придружител, втурващо се към детския сектор всяка сутрин и ровещо в каталога в търсене на книги с призраци, магии или ракети, издирващо вампири, детективи, вещици и какви ли не чудеса. И когато бях приключил с детския отдел, преминах на книгите за възрастни.“

Геймън си спомня за библиотекарите като хора, които са обичали книгите – и са обичали някой да ги чете. Разказва, че те са го научили как да поръчва заглавия от други библиотеки. Че не са проявявали снобизъм, каквото и да е чел той.

Просто изглежда харесвали хлапето, което обича четенето, разказвали му за книгите, с които се занимавал, помагали му да намира подобни на тях.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Отнасяха се с мен като с всеки друг читател – ни повече, ни по-малко. С уважение – описва писателят. – Не бях свикнал с това, когато бях 8-годишен. Библиотеките са най-вече свобода. Свобода да четеш, свобода на идеите, свобода на комуникацията. Те са и за образованието (което не е процес, който приключва с последния ден в училище или в университета), за развлечение, за достъп до информация.

Тревожа се, че днес, в XXI век, хората подценяват онова, което са библиотеките и целта от тях. Ако ги възприемаме като рафтове за книги, те може да изглеждат остарели в свят, в който повечето, макар и не всички, печатни книги съществуват и електронно. Но това означава да пропуснем основния смисъл.“

Нийл Геймън обяснява, че това е самата природа на информацията – информацията е ценност, а правилната информация – съкровище. През цялата човешка история, коментира той, сме живели във времена на оскъдна информация, а онези, които са разполагали с нея, са били щастливци.

„В последните няколко години преминахме от икономика на малкото информация към пренасищане с нея. Според Ерик Шмит от Гугъл, всеки два дни в днешно време човешката раса създава толкова информация, колкото сме направили от зората на цивилизацията до 2003 г. Сега предизвикателството е не как да посадим растение в пустинята, а как да намерим конкретно растение в джунглата. Имаме нужда от помощ в навигацията.“

Именно тази помощ оказват и библиотеките според Геймън. Там книгите са само върхът на айсберга. Хората получават и достъп до интернет, могат да си намерят работа, да се самообразоват, да търсят възможности за развитие. А библиотекарите могат да им помогнат в тези начинания.

И все пак писателят е убеден, че печатните книги никога няма да бъдат победени от екраните.

„Както Дъглас Адамс ми каза веднъж, повече от 20 години преди да се появи „Киндъл“, физическите книги са като акули. Акулите са стари – в океана е имало акули преди динозаврите. И причината все още да ги има е, че акулите са по-добри в това да са акули от когото да е. Физическите книги са силни, трудни за унищожение, устойчиви на вода, нямат нужда от електричество, усещат се добре в ръката – добри са именно в това да са книги и за тях винаги ще има място.“

Геймън разказва още, че днес грамотността е по-важна от всичко друго, в свят на текст и имейли, свят на написана информация:

„Имаме нужда да четем и пишем, нуждаем се от глобални личности, които могат да четат свободно, да сравняват прочетеното, да разбират нюансите. Библиотеките всъщност са портите към бъдещето. Затова е тъжно, че навсякъде по света наблюдаваме местни власти, които затварят библиотеки като лесен начин да спестят пари, без да осъзнават, че крадат от бъдещето, за да плащат настоящето. Че затварят порти, които би трябвало да са отворени“.

Писателят добавя, че нашите деца и внуци днес са по-малко грамотни и по-малобройни, отколкото сме ние. Също с по-скромни способности да изследват света, да го разбират и да разрешават проблемите му. Могат да бъдат по-лесно лъгани и подвеждани, по-трудно ще им да променят своя свят или да си намерят работа.

„Книгите са начинът, по който комуникираме с мъртвите. Начинът, по който получаваме уроци от хора, които вече не са сред нас, които са градили света ни. Създавали са истории, по-стари от някои държави, които надживяват култури и сгради. Смятам, че имаме дълг към бъдещето. Отговорности и задължения към децата, към възрастните, в които те ще се превърнат, към света, който ще населяват. Всички ние – като читатели, писатели, граждани – имаме този дълг.“

Важна част от този дълг е подкрепата за библиотеките – използването им, окуражаването на околните да ги използват, протестирането срещу затварянето им:

„Ако не цените библиотеките, то не цените информацията, културата, мъдростта. Ако заглушавате гласа на миналото, вредите на бъдещето“.

Финалът на лекцията на Нийл Геймън е обърнат към един от най-умните хора в историята на човечеството:

„Алберт Айнщайн веднъж е запитан как можем да направим децата си по-интелигентни. Отговорът му е едновременно прост и мъдър: „Ако искате децата ви да са интелигентни, четете им приказки. Ако искате да са по-интелигентни, четете им повече приказки“. Той е разбрал стойността на четенето и въображението. Надявам се, че ние можем да дадем на децата си свят, в който те ще четат, ще им се чете, ще могат да измислят, ще разбират“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах