Никълъс Кейдж фрустриран, че е част от интернет културата

Никълъс Кейдж изрази своето разочарование от факта, че кадри с неговото лице от филма „Целувката на вампира“ се използват за „платна“ за миймове през последните години. В интернет културата и социалните мрежи лицето му може да се види като реакция под постове, снимки, видеа… Физиономията му дори получи име и се разпространява като „Сage rage“ (Яростта на Кейдж). Актьорът смята това за фрустриращо и нечестно спрямо него и режисьорите, при които има роли, отбелязва „Гардиън“.

Последният филм с негово участие – „Манди“ на италианския режисьор Панос Козматос, е кървав екшън, в който персонажът на актьора търси възмездие за група мотористи. Това е поредното заглавие в низходящата кариера на Кейдж – но според актьора една от пречките филмите му да не бъдат приети добре е тъкмо снимката от „Целувката на вампира“, която била поставяна като коментар в социалните мрежи към всичките му роли.

„Сигурен съм, че това е фрустриращо за Панос, който по мое мнение, направи много лирично, душевно и поетично произведение на изкуството – но постоянно да се лепи този „Cage rage“ към филма… интернет му навреди“, споделя Кейдж в интервю пред „Индиуайър“.

Никълъс Кейдж във филма „Манди“ – „поетично произведение на изкуството“

В последно време „Яростта на Кейдж“ се превърна в събирателно описание за специфичната гримаса на актьора. В интервюто той разяснява идеята на актьорски си стил – оказва се, че използва често мимиката, тъй като иска да реализира по-добре своите „абстрактни и по-онтологични фантазии във филмите, като играе хора, които са луди или употребили наркотици, или са обладани от свръхестествени сили“.

„Всичко е измислено и внимателно планирано“, добавя той.

Кейдж коментира и изказването на колегата си Итън Хоук, който написа в уеб платформа, че американецът е „единственият актьор след Марлон Брандо, който наистина направи нещо ново с изкуството на актьорското майсторство, той успешно ни пренесе далеч от обсесията от натурализма към нов стил на игра, който си представям, че е бил познат на старите трубадури“.

„Това ме накара да се чувствам толкова добре… – казва Кейдж. – Списъкът със старите трубадури, приели този вид харизматична стилизация, продължава още и още. Наречете го великолепие, ако искате.“