Ники Кънчев: Знам формулата за щастието

Нека играта на Ники Кънчев започне сега! Журналистът се завръща в шоуто, което го превърна в един от най-популярните хора в България. На 17 февруари в 20 ч. той ще заеме отново стола на водещия в „Стани богат“ за специален благотворителен епизод. От 19 февруари ще бъде всяка делнична вечер на екран от 18 ч.

Ники Кънчев бе първият водещ на шоуто за знания преди 23 години. Тогава то вървеше по Нова телевизия, където Кънчев през годините води и всички сезони на „Биг Брадър“. Междувременно „Стани богат“ мигрира в две други телевизии, с друг водещ – Михаил Билалов, а днес и шоуто, и Кънчев вече са в ефира на Би Ти Ви.

Поканих за разговор Ники Кънчев с радост, защото се познаваме от годините, в които бяхме „музикални“ журналисти – той в „Дарик“, аз – във в. „Труд“. Отразявали сме редом десетки събития във времето на най-силния концертен живот в България. Имаше фантастични години, в които сме посещавали „по работа“ 40 концерта! Дано се върне това време… Днес той е гост в „Площад Славейков“ в ролята на събеседник. Въпреки дългогодишното ни познанство, разговаряме на „вие“ – от уважение към професията и към читателите.

– Г-н Кънчев, как бихте обявили вашето завръщане в „Стани богат“ в стила на „Биг Брадър“? Или в стила на шоуто ви в „Дарик радио“?

– Това не е ли работа на вас, медиите, да „обявявате“, „етикетирате“ подобни завръщания и трансфери? Не знам какво се говори по площадите, но аз го приемам наистина като „завръщане у дома“. Нямаше ме известно време, но пак съм си вкъщи. Наред с продуцентите на шоуто от „СИА Адвъртайзинг“ (сега Old School), и аз имам съществен принос в налагане на марката „Стани богат“. Аз му дадох сърцето и ума си. Още на първата или втората година осъзнах, че шоуто не само в България, но и по целия свят е голям самолетоносач и аз трябва да излитам и кацам на него, да рулирам и най-важното да навигирам другите кацащи и излитащи умствени самолети. Но по принцип моят принос в играта и прочие са неща, които хората трябва да казват за мен, рейтингите, продуцентите, телевизиите. Тази оценка сам да си я пиша, даже не е жокер. Все едно си поправям самичък бележките в ученическия бележник…

– Опитаха ли се от Нова тв да ви спрат, да не преминете в най-големия ù конкурент Би Ти Ви?

– Най-парадоксалното в случая е „че от един дом се завърнах в друг дом“. Към Нова и професионалистите в нея винаги ще пазя най-най-топли чувства. Госпожа Силва Зурлева беше много голям личен мой приятел, с нея сме преживели много, Бог да я прости. С другите колеги от телевизията – също. С тях заложихме високи телевизионни стандарти и това го знае цяла България. Същото топло отношение намирам и сега в Би Ти Ви. Разбира се, преди да взема окончателното си решение, проведох и с двете телевизии нормални професионални разговори. Както и с продуцентите на играта.

– Как приехте завръщането на предаването през 2018-а с друг водещ? Гледахте ли го и с какви чувства?

– Приех го съвсем човешки, с което сега, от дистанцията на времето, даже се гордея. Приех го професионално и със самочувствие. Както сигурно помните, не се озлобих, не тръгнах да плюя този или онзи: колеги, телевизии, екипи.
Обратното: пожелах на Мишо Билалов успех. И това се случи още преди 5 години, когато той стартира – можете да го попитате! Той върна жеста преди 2 седмици.

На години съм, в които виждам как „ракът на раздялата“ прояде доста хора отвътре, иззе им енергията. Казах си: „Който го може – го може, а аз това конкретно, „воденето“, го мога и рано или късно ще започна да се занимавам с нещо друго„. Така и стана, животът си потече по неговите закони. Канят ме често да мотивирам ученици, студенти, служители в офиси и винаги им цитирам Батман, който като малък получава ценни уроци:

„Какво правим, когато се спънем и паднем? Изправяме се, изтупваме се и продължаваме напред…“

– Не трябва ли извинение за заглавието на това шоу? Стоте хиляди лева от 2001 г. насам доста се обезцениха, преди 23 години с тях можеше да се купи жилище в центъра на София, какво може да се купи днес със 100 хил. лв.?

– Не само можеше, но и наистина хората си купуваха. Скоро срещнах русенеца Айхан Топал, който ми каза, че с нашите 10 000 лева от „Стани богат“, си е купил офис и е стартирал бизнеса си някъде през 2003 г. Така че по-оправните са го правели наистина.

Иначе това, което си купуват хилядите, които са се записали и които участват сега в шоуто, може да е мечтано пътуване, спокойствието да изплатят кредит, който им виси над главата, образование за децата им. В много други държави, в които се излъчва шоуто, сумата не надвишава реално 100 000 лева, но валутата им е такава, че голямата награда е милион или пет, както в Сърбия.

Като цяло това не е въпрос, на който да отговаря водещият, нито да се извинява, иначе и аз съм с двете ръце да вдигнем сумите. Но такъв е пазарът в нашата страна, че не може да си позволи сумите, които огромните западни пазари могат. Студиото на „Стани богат“ е сред малкото места, където можеш честно да изкараш няколко заплати пред очите на цяла България. И аз мисля, че това е страхотно.

– Парадоксалното е, че все още никой не ги е спечелил – какво е вашето обяснение?

– Ние ги даваме, но някой трябва да си ги вземе. Със смелост, знания, доза късмет. И аз, и екипът чакаме своя голям победител. А след него и още.

Има и друга гледна точка към въпроса ви – шоуто беше в три различни национални телевизии и нито една от тях не „даде“, не „подари“ наградата, което говори за честност, принципност, а не за нагаждане спрямо това или онова. Така че за мен фактът, че шоуто още няма победител в страна, в която се говори, че всичко е нагласено, че се знае още на старта кой ще спечели този или онзи формат,  си е постижение.

Ще се радвам точно аз да поздравя победителя в играта още в този, предстоящ сезон на „Стани богат“ по Би Ти Ви, който започва на 17 февруари в 20 ч. със специален благотворителен, двойно по-дълъг епизод. А от 19 февруари ви очаквам всяка вечер от 18 ч.

– Какво обяснява популярността на едно предаване за знания на фона на масовото чалгизиране на ефира?

– Очевидно хората имат нужда от това. Да знаят, да виждат, че със знания може да се успее, че прочетените книги, образованието, усилията през годините имат значение и могат да прелеят в добра сума пари. „Стани богат“ къта в пазвата си една особена магия и мисля, че тя се крие в основната идея – човекът да може да победи компютъра, в жаждата за знание, за победа. Няма нужда от много анализи – очевидно формулата работи, а предаването расте и се развива чрез своите участници и зрители.

„Стани богат“ продължава да е остров в умовете на хората. Сигурен съм, а и са ми го казвали хора по улиците, че вечер го гледат с децата си, че заедно обсъждат въпросите и отговорите и прочие, и прочие.

– Длъжници ли са медиите пред обществото, имат ли вина за понижаването на общата култура и свиването на кръга от интереси на хората?

– Винаги е имало две оформени гледни точки – медиите трябва да възпитават и медиите просто отразяват. Мисля, че истината е комбинация от двете. Ние от медиите сме отговорни, но не можем да компенсираме огромните дефицити, които се дължат на образователната система или на семейството. Проблемът е обществен, а не ресорен. И медиите не могат да са самият единствен проблем, могат да са следствие, но и част от решаването му. А усилията, струва ми се, трябва да са общи.

– Защо интелектът не винаги се среща в комбинация с ум?

– Ето това е 15-и въпрос! Интелектът често е първи братовчед с мързела, другаруват си сериозно. Или пък когато си с двата крака в твоя бизнес, затваряш другите врати на знанието. Според мен към тия два Бога – Ума и Интелекта, трябва да прибавим и третия Бог, за да стане истинска „Света Троица“. Говоря за Характера. Много често пред очите ми в шоуто играе точно характерът.

– Хиляди хора след промените у нас се оказаха губещи, учили и неуспели да преобразуват познанията и образованието си в успех. Така се роди една партия, която набира все по-голяма маса на изборите. Какво бихте казали на тези обидени хора, за да не наказват останалите?

– Всички ние бяхме обучавани да сме „тухли на общата стена“, готвеха ни да сме винтчета и болтчета в нечий чужд автомобил. Да не стърчим, да не сме по-умни, по-ярки, по-брадати или там каквото ти сърце иска. И като се срути предишната Илюзия, ние трябваше да учим какво е Алюзия, какво е пазар и дори какво е да се „пазариш за труда си“. Някои не успяха и потънаха или смениха попрището. Имах колеги, за които компютърът беше страшилище и те, идвайки от „страната на пишещите машини“, си останаха в нея. Не намериха сили да се качат на бързия влак, да хванат вятъра на промяната. А и промяната не винаги е справедлива, затова не искайте от мен да издавам присъди. Знам само, че един човек, който не намира отдушник, изход, и единственият му приятел е отчаянието, слуша само гнева си. Не смятам, че снизхождението е решение на този проблем. Образованието, информираността, знанието – това е отговор на повечето въпроси. Плюс визионерството.

Когато пътувам до родния ми Червен бряг, благославям строителите на магистрала „Хемус“, които през 80-те години извършиха чудеса от храброст и архитектурни, и строителни постижения, за да построят серията мостове, виадукти и тунели. Преди до родната ми къща пътувахме с мама и тати по 4-5 часа, сега е час и 20 минути. Ето на това му викам „визионерство“. Да видиш неща, които ще работят за народа ти след 20-30 години.

– Все пак образованите хора в България днес като че ли се срещат все по-често сред успелите?

– Да, и това е една много добра новина. Има удивителни данни за хора, които се завръщат в България след години навън. Отишли да учат, след това са се реализирали успешно – и днес се връщат. Тази засега малка тенденция ми напомня на Възраждането и може да съм много наивен оптимист – но смятам, че това е една много добра прогноза за бъдещето. Заснехме вече играчи, дошли да играят от Цюрих, от Лондон и още, и още.

– Какъв въпрос бихте задали на най-богатия човек на света?

– Бих го попитал знае ли истинската формула за щастието. А на мен ми я каза Димитър Пашков, приятел и учител по сърф: „Пари плюс време е равно на щастие“. Когато имаш само пари и никакво време за себе си, не е ок според мен, същото е и когато имаш само време и нямаш средства да отидеш на концерт на любимата група. Животът продължава да е един от най-сложните…

– Вероятно няма статистика хора от кои професии стигат най-далеч в „Стани богат“, и все пак дали журналистите не се справят най-добре? Кои наши колеги според вас имат най-високи познания, съответно шанс да стигнат до въпрос за 100 хил. лв.?

– Професията кара журналистите да се сблъскват с толкова много хора, ситуации и информация, трябва да са информирани за всяко едно нещо, да го анализират, да търсят корените му, да прогнозират понякога – това е доста солидна основа. Сещам се за Любомир Лазаров, журналист от международния отдел на БНР, който при Мишо взе 50 000 лева. Казвам на колегията, че са добре дошли в „Стани богат“, ако преодолеят обичайния при интелигентните хора страх и свян. Разбира се, трябва да знаят кой е написал първата българска кулинарна книга и до кое езеро е селцето Брунате… Ако не знаят, да се огледат на площада ви.

– Някои творци извиняват българското изкуство с липсата на Медичи. Като журналист от ресор „култура“ знаете, че в България има немалко Медичи, богати хора със страст към изкуствата. Какво липсва на българското изкуство, за да ги привлече?

– В българската култура са прекъснати доста кръвоносни съдове. Предишните творци бяха поставени в унизителната наведена позиция да ходят на лов с този или онзи, да летуват в тази или онази станция, да са угодни, за да публикуват. Добавете към това и „завистта българска“ и нещата стават тромави и безидейни. Хубавите български филми почти изчезнаха, няколко средно млади писатели хвърлят съчки в огнището, художниците също са кът. Днешните Медичи за мен биха били меценатите, но пък живеем във времената на обвързаността, кръговете на влияние и прочие медийни фоейверки и това също сякаш не е добро решение.

Като истински меценати бих посочил доктор Милен Врабевски, Ники Младжов, Ники Неделчев и още няколко имена, които помагат на културата и културните процеси у нас.

– Кой е въпросът за 100 хиляди лева в българската политика? (Макар че това са дребни пари за хората, които оперират с обществения ресурс.)

– Сещам се за началото на гениалната „Приказка за стълбата“ на Смирненски. „Кой си ти? – попита го Дяволът…“ Когато си отговорят на този въпрос, трябва да си задават и въпроса за 100-те хиляди, гледайки се честно в огледалото: „Колко време искам да остана в политиката? Три дни, три години или трийсет години?“. Аз съм почти 30 години на екран и знам някои отговори.