Никога няма да се нуждаете от друга версия на Жокера

Първи отзиви за филма след премиерата във Венеция... и феноменален рейтинг

„Хоакин Финикс предлага толкова зашеметяващо рисковано и оригинално изпълнение, че трябва веднага да започват да гравират името му върху статуетката „Оскар“ за най-добър актьор“, пише „Дедлайн“.  - Никога няма да се нуждаете от друга версия на Жокера

„Хоакин Финикс предлага толкова зашеметяващо рисковано и оригинално изпълнение, че трябва веднага да започват да гравират името му върху статуетката „Оскар“ за най-добър актьор“, пише „Дедлайн“.

Голям ентусиазъм предизвика „Жокера” на Тод Филипс във Венеция – с аплодисменти по време на вечерната прожекция и 8 минути овации на крака след края на филма. Това се очакваше, на сутрешните скрийнинги за пресата беше пълно с правостоящи, а на пресконференцията репортерите посрещнаха звездите Хоакин Финикс и Зази с шумен възторг и викове „Браво!”, става ясно от десетките отзиви в англоезичните медии.

За броени часове в най-големият портал за филми IMDb „Жокера” събра смазващата оценка от 9.7 точки от 4100 зрители. Тя, разбира се, ще слезе надолу, но на този най-ранен етап резултатът е феноменален. Предлагаме ви няколко мнения от различни източници за един от най-очакваните филми на годината.

Марк Хюз, „Форбс”:

„Пригответе се да преосмислите какво може да представлява филм за комиксов герой. Отново. След малко повече от месец (в България на 4 октомври) „Уорнър Брос” пуска най-новата адаптация на Жокера на DC Comics – оригинална история за произхода на архиврага на Батман – и ако си мислите, че „Черния рицар” и „Логан” са изтласкали границите на този вид филми до киното за възрастни и оскаровите качества, то „Жокера” е напът да вдигне залога още по-високо“.

Америка за България

Пит Хамонд, „Дедлайн”:

„След Джак Никълсън, Джаред Лето и Хийт Леджър, дойде ред на Хоакин Финикс да изиграе героя в този самостоятелен дързък филм, който разказва за света, в който живеем днес, така както много малко филми го правят. Ако сте мислили, че сте познавали Жокера преди „Жокера”, помислете пак.

Финикс предлага толкова зашеметяващо рисковано и оригинално изпълнение, че трябва веднага да започват да гравират името му върху статуетката „Оскар“ за най-добър актьор. Няма шега, това е филм, от който – за разлика от всеки друг от вселената на DC – е невъзможно да се отърсите“.

Валерий Кичин, „Росийская газета”:

Киномания

„Фактът, че авторите на филма са успели да превърнат типичния комикс в трагедия, усвоила всички плашещи мотиви на нашето време, в широка метафора на възгледите от епохата на приближаващия апокалипсис, вече е фантастично. „Жокера” е необикновено сериозен и необичайно вълнуващ, в стилистиката на филмите от 70-те като „Полет над кукувиче гнездо” с не по-слабо въздействие. Такива филми пишат историята на световното кино.”

Антон Долин, „Медуза”:

„Жокера” на Тод Филипс е толкова добър, колкото сте си мечтали, а може би и по-добър. Най-граничният и радикален проект, който някога е израствал от митологията на мейнстрийм комикс (в света, в който клоунът-убиец Жокера е основният противник на Батман), и първият филмов комикс в състезателната програма на европейски фестивал от клас А, достига опасна граница, отвъд която няма достатъчно висока забранителна категория 18+: пред киносалона трябва да се закачи табелка „Само за луди“, както в „Степния вълк“ на Хесе.

Всички помним, че този герой са го играли великият Джак Никъсън и Хийт Леджър. Но за публиката на „Жокера” на Филипс митичният клоун-принц сега и завинаги ще носи грима на Хоакин Финикс. Човек може да почувства колко сериозно е подходил Финикс към решението на една невъзможна задача – създаването на правдоподобен образ с абсолютно сюрреалистичен характер. Но е срамота, че докато обсъждаме качеството на актьорската игра, може да засенчим качествата на филма като цяло“.

Джеймс Морам, „Саут Чайна Морнинг Поуст”:

„Жокера”, естествено, засяга митологията на Батман, въпреки че в някои отношения това е най-малко интересният аспект на филма. Вероятно той е влязъл на тази територия преди, още в „Учителя” на Пол Томас Андерсън, но трансформацията му тук е абсолютно неустоима за гледане. Това е едно от най-зашеметяващите изпълнения на годината.

Режисьорът Тод Филипс черпи вдъхновение от ранните филми на Мартин Скорсезе – „Шофьорът на такси” и „Кралят на комедията” – а Робърт де Ниро, който играе и в двата, тук е в ролята на водещ на комедийно шоу“.

Стефани Закарек, „Тайм”:

„В „Жокера” Финикс играе толкова усърдно, че може да усетите как отчаянието тупти във вените му. Той ви оставя да искате някак си да му помогнете, така че да не му се налага да пролива толкова много пот в работата си отново. Но агресивният ужас на изпълнението му не е изцяло негова вина. (Той често е бил и по принцип си остава превъзходен актьор. Просто не в този филм.)

Режисьорът Тод Филипс, снимал комедии като „Доброто старо време”, „Голямото пътуване” и „Последният ергенски запой”, носи поне част от вината, а отговорността за агресивния и в крайна сметка безотговорен идиотизъм на „Жокера” е само негова. Филипс иска да мислим, че е направил филм за празнотата на нашата култура, но всъщност предлага най-добрия пример за това“.

Иън Фриър, „Емпайър”:

„С този дързък, опустошителен и изключително красив филм, Тод Филипс и Хоакин Финикс не просто преобразяват един от най-емблематичните злодеи в историята на киното, но претворяват самото комиксово кино“.

Дейвид Секстън, „Лондон Ивнинг Стандарт”:

„Жокера” със сигурност е най-мрачният, най-суров филм за комикси, правен досега. Досега никой не е показвал историята за произхода на Жокера – в най-разпространения разказ той пада в резервоар с химически отпадъци, докато се опитва да избяга от Батман, и полудява от произтеклото обезобразяване. Но всеки, който види новия филм, никога няма да се нуждае от друга версия“.

Джъстин Чан, „Лос Анджелис Таймс”:

„Жокера“ е мрачна, печална и психологически правдоподобна история за произхода на суперзлодея, видение от комиксовата социопатия, сдобило се с плът. Няма никаква причина да се надсмиваме над този суров реалистичен трилър, преоблечен като комикс, холивудско забавление, което майсторски гради напрежение и прелива от идеи. И все пак, има моменти, когато възхищението от това как е направен филмът може да се смеси с очевидното възхищение на филма от самия себе си. Ескалиращото насилие е подчертано неприятно, шокиращо, ако не особено изненадващо; и то се натрупва сцена след сцена, докато престанем да разбираме дали филмът само изобразява, или и възприема жестокостта на главния си герой. Може би това разграничение има по-малко значение, отколкото предпочитаме да мислим“.

Bookshop 728×90