Рядко някой е готов за цената на властта – дори в измисления свят Вестерос, видяхме в „Домът на Дракона“ на финала на третия му сезон. Тази истина се прояви кристално през последния сезон на сериала, обединяват се критиците в отзивите си за продукцията, и ако някой трябва да плати сметката на некомпетентното управление, това са обикновените хора.
„Домът на Дракона“ започна и завърши сезона със зрелищни битки, много екшън и достатъчно дракони, за да получи определението „най-добрият досега“. Осмият епизод, озаглавен „Предателство в Тъмбълтън“, приключва тази глава от тв историята на Таргариените с оценка 9,1 в IMDb, един от най-високо оценените епизоди в сезона, макар и зрителите да отчитат някои недостатъци – неизбежно, предвид че „Домът на Дракона“ съществува в сянката на „Игра на тронове“.
ВНИМАНИЕ! Текстът съдържа спойлери от финала на Сезон 3.
Един от минусите е формулиран от Сабрина Бар в „Метро“:
„Докато гледах финала на третия сезон на „Домът на Дракона“, осъзнах нещо за сериала, което не исках да призная, но не можех да отрека: вече няма кого да подкрепям. Имам нужда от герои — да виждам доброто в тях и да вярвам, че заслужават властта, за която се борят. Събитията във финала на третия сезон окончателно затвърдиха у мен усещането, че никой от тях не изглежда достоен да седне на Железния трон. Това е едновременно мъчителна и тъжна мисъл“.
Третият сезон завършва с опустошителна битка при Тъмбълтън – град, който няма никакво стратегическо значение, но е превърнат в седалище на поредния претендент за трона Дерон (прокси на политически амбициозния си чичо Ормунд Хайтауър). От другата страна на барикадата е войнолюбецът Демон Таргариен и ненаситното му чувство за превъзходство. Когато към тази взривоопасна комбинация се прибавят и три големи дракона, мирът е мираж.
„Това е поредната епична кървава баня във Вестерос, но доказва едно — в тази война няма победители – пише още Бар в „Метро“. – Поражения търпят и двете страни, пролива се кръв, а невинни хора се оказват хванати в кръстосания огън. Може би именно това е посланието: че в този свят, в който кръвта е разменна монета и единственото, което има значение, е кой ще седне на Железния трон, всъщност никой не го заслужава. Всичко се свежда до борба за власт, в която надделява онзи, който може да размаха най-голямата тояга.“
Макар и това да е в основата на посланието на самия Дж. Р. Р. Мартин в книгата „Огън и кръв“, тв критиците вероятно биха били по-благосклонни при по-интелигентна редакция на сценария. Мотивите на някои герои може би щяха да бъдат по-разбираеми, ако се следваше строго сюжетната линия, заложена в книгата, отбелязва Ерик Кейн във „Форбс“. Неговата забележка към продукцията е свързана с предсказанието за „Обещания принц“ и легендата за белите бродници.
„Пророчеството отклонява вниманието от историята за гражданската война и династичното наследяване и можеше да бъде напълно изоставено още в първи сезон – пише той. – Това е династична борба, вкоренена в остарели монархически, патриархални системи от вярвания. Пророчествата нямат нищо общо с това и карат една иначе зряла политическа драма да се усеща като евтина телевизионна фантазия, а не като „Игра на тронове“, както би трябвало да бъде: политика и амбиция във всичките им най-грозни проявления. И все пак, като оставим настрана промените спрямо книгата, това беше невероятна телевизия. Битката беше изумителна, с мащаб и обхват, каквито не сме виждали в този сериал. „Домът на Дракона“ обича да се вглежда отблизо, много отблизо, да следи тесни коридори и спални, клаустрофобични разговори. Сега, най-накрая, вместо това се извиси и полетя.“
Въпреки недостатъците, „Домът на Дракона“ с финала на третия си сезон доказва, че може да се мери с „Игра на тронове“ – поне когато става дума за високобюджетни битки. Заради зрелището с дракони обаче, сценарият понякога страда, изтъкват и други.
„Сценарият, изглежда, въобще не се занимава с изграждане на героите отвъд най-повърхностните нива – пише изданието „Pop Culture Maniacs“. – Да, от време на време виждаме емоционални моменти като скръбта на Ренира за Джейс, но за този единствен момент имаме десетки други, които биха могли да бъдат нещо специално, но не са. Липсват ми ранните години на „Игра на тронове“, когато можехме да прекарваме повече време с героите, да научаваме за тях, да гледаме как взаимодействат, да разбираме какво ги движи. Това липсваше в сериала, тъй като списъкът с герои се разширяваше и историята се фокусира все повече върху това да стигнем до следващата битка. Героите не са там, за да движат историята, по-скоро историята съществува, за да ги мести по картата, за да ги постави там, където трябва да бъдат за следващия екшън. Историята не е за тях. Тя е за войната.“
Въпреки тези забележки, „Домът на Дракона“ е несъмнено един от най-печелившите сериали на НВО и студиото няма намерение да се отказва от него – още преди премиерата на третия сезон, стана ясно, че продукцията ще продължи напред с четвърти. Това обаче ще се случи след две години, през 2028 г. Преди да разберем последиците от битката при Тъбмълтън, първо ще гледаме втория сезон на по-малкия по мащаби „Рицарят на Седемте кралства“ през 2027 г.
