Никола Анастасов: Мечтата да полетиш – колко близко съм до нея

„Ами това е“, въздъхна Никола Анастасов почти като герой от пиесите на Станислав Стратиев от сцената на Народния театър. В петък вечерта актьорът получи наградата за принос „Икар“ на Съюза на българските артисти. 

Анастасов разказа, че на първата ни сцена е стъпил за първи път като студент в Театралната академия. Дошли с няколко приятели да участват в миманса на едно представление. На него като най-дребен, му отредили „ролята“ да го вдигнат на платформа 10 метра над сцената, където да възпроизвежда грохот като на морски вълни, обръщайки едни ламарини. След спектакъла обаче го забравили горе, той викал, викал: „Хора, свалете ме, искам да си ходя…“ Слава Богу, появил се човек, който го чул и свалил.

„60 години по-късно, след като стъпих на абсолютно всички сцени на страната, и най-вече на Сатиричния театър, сега отново съм тук, на първата сцена в ръцете с Икар – продължи Анастасов. – Благодаря ви, колеги артисти! Моят приятел Станислав Стратиев казваше: „Икар беше моята детска мечта – пера, ленени конци и восък. И летиш към Слънцето“. Всъщност, най-старата мечта на човека е да полети. Мечтата да летиш – колко близко съм вече до нея.“

Другият най-важен Икар на вечерта – „за чест и достойнство“ – бе присъден на Стефан Илиев, дългогодишният председател на Съюза на артистите преди Христо Мутафчиев.

„Разбирам всичко това като една шега – започна Илиев. – Защото честта и достойнството в нашето общество отдавна са изчезнали. И аз приветствам ръководството на Съюза на артистите, че е решило в наше лице – на мен и останалите носители на тази награда досега – да пропагандира тези добродетели. Пожелавам на ръководството на Съюза след 100 години да ги изпратят с много по-големи награди, отколкото сега – нас. Затова ще ви напомня английската поговорка „Бъдете бодри – лошото е пред нас“.

Добре, че тотото, което ние на „Площад Славейков“ играхме с номинираните за наградите „Икар“, беше на шега. Познахме неколцина от отличените – Марин Янев за главна мъжка роля (на Фернар във „Вятър в тополите“), Юлиан Вергов за второстепенна мъжка роля (на Борис Сарафов в „Солунските съзаклятници“), за сценография на „Каквато ти ме искаш“ (Чавдар Гюзелев, Свила Величкова и Иван Москов) и донякъде отличието за най-добър спектакъл на Теди Москов за „Каквато ти ме искаш“ – призът за режисура отиде у Марий Росен (за „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“).

„Ще благодаря на моите учители Стоян Камбарев и Юлия Огнянова и най-вече на моята майка“, заяви кратко от сцената Марий Росен. По-късно пред публиката излезе и Теди Москов, за да си вземе Икара за най-добър спектакъл, върна разговора отново към Росен и успя да разсмее залата.

„Честито на Марий, той забрави да спомене, че аз съм го приемал във ВИТИЗ като асистент на Стоян Камбарев, Бог да го прости – каза Москов. – И е слушал една лекция – най-важна за режисурата – която аз проведох. Заглавието й беше „Как да преспим с артистката, без да й дадем да участва в нещо“. Примерът с Мая Новоселска е изключение. Правилно е, че не взимам награда за режисура, защото това не е най-добрата ми режисура, а най-лесната, която съм имал – поради невероятния актьорски състав. Те още първия път го прочетоха изключително добре – може би защото една дрелка пробиваше в съседната зала, където имаше ремонт. И си казах: „Аз какво да правя оттук-нататък!“. Благодаря на артистите – Снежина Петрова показа висш пилотаж за една от най-сложните роли в световната драматургия.“

Марин Янев бе дълбоко емоционален, приемайки Икара: „За мен тази награда е особено ценна, защото не е за прослужени години или ценз, а е за роля.“ Актьорът се обърна се към зрителите и заяви, че играе, за да им отнеме болката: „Дълбоко вярвам в това, че зрителят има нужда от нас – така, както ние имаме нужда от него. Вярвам, защото знам – вярата винаги върви преди чудото“. Марин Янев разкри от сцената, че ще подари наградата си на своята любима внучка Лора.

Ана Вълчанова, носителка на Икара за главна женска роля, направи реверанс към останалите номинирани: „Това, че аз съм тук, а не някой друг, е въпрос на нюанс в предпочитанията на журито, защото в тази категория нивото е много високо… Благодаря на моя Рангел-хранител, който ми осигури цялото това приключение.“

Вижте вечерта на Икарите в снимки:

Никола Анастасов пристига на церемонията под проливния дъжд.

Председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев посрещна Анастасов на входа на Народния театър.

Теди Москов пристига заедно със своя конкурент в категорията „Режисура“ Марий Росен.

Героите на вечерта са в добро настроение преди церемонията.

Две от претендентките за главна женска роля – Александра Василева и Ани Вълчанова, преди шоуто.

Директорът на Кукления театър в Стара Загора Дарин Петков прибра 2 Икара.

Кристиана Ценкова с отличието за дебют.

Силва Бъчварова и Васил Рокоманов получиха Икар за куклите и сценографията в „Принцесата и скъсаните обувки“, Държавен куклен театър-Търговище.

Директорката на Театър „199“ Ани Монова получи отличието на Министерството на културата за най-успешен сезон.

Бурни аплодисменти получи цирковата трупа от столичния Дворец на децата.

Васил Петров с Икар за съвременна българска музика – за албума „Васил“, продуциран от БНР.

Кметът на Каварна Цонко Цонев връчи премии на семействата на отишлите си миналата година Валери Петров и Кольо Карамфилов. На снимката – Цонев със сина на Карамфилов – Росен.

Директорът на НДК Мирослав Боршош връчи на художника Чавдар Гюзелев Икара за сценография.

Елена Телбис с Икар за второстепенна женска роля в спектакъла „Жана“.

Юлиан Вергов с Икар за образа на Борис Сарафов в спектакъла „Солунските съзаклятници“.

Валентин Танев и Герасим Георгиев изпълниха сцена от спектакъла „Швейк“.

„Благодаря а моя Рангел-хранител“, заяви от сцената Ани Вълчанова.

Марин Янев разкри, че ще подари Икара си на своята внучка.

Марий Росен – режисьор на годината, според журито на Икарите.

Теди Москов заяви, че не заслужавал приза за режисура, защото това му била най-лесната – актьорите в „Каквато ти ме искаш“ са изключителни. Но пък представлението бе обявено за най-доброто на 2014-а.

Стефан Илиев припомни английската поговорка: Бъдете бодри – лошото е пред нас.