Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Никола Георгиев завеща бъдеще на литературния анализ

Никола Георгиев си отиде на 81 години на 23 септември 2019-а. - Никола Георгиев завеща бъдеще на литературния анализ

Никола Георгиев си отиде на 81 години на 23 септември 2019-а.

Не мога да отида на изпращането на Никола Георгиев, защото ще ми стане лошо и ще трябва и мен да положат. Затова, ако ми разрешите, ще коленича тук.

Замина си от този свят човек, наистина аристократ на духа, както го определи Силвия Недкова. За съжаление той се отстрани от баналното на деня с всичките му политически, финансови, научни, личностни аспекти и излезе от светлините на обществения интерес. Затова и не го познават. Друг да беше, като му кажат, че го забравят, след като е бил преподавател с нов метод на знанието, възпитател на ново мислене след схоластиката отпреди 90-те години, щеше да се сепне и да види как да възстанови името си. Проф. Никола Георгиев обаче беше твърде далеко и високо от равнището на обичайните навици и реакции.

Извънредно благ и толерантен, той не се вълнуваше от успехите и провалите в пространството на литературната теория, неговата държава. Не беше човек на клубовете, не кипеше, нито се охлаждаше от промените сред хората на литературния бранш. Обаче остави изследвания, които подсказаха накъде може да се развива литературният анализ.

Аз оставам вечно признателен на тънката му книжка „Анализ на лирическата творба“, която трябва да се чете по честота на второ място след Библията. Структурален анализ на българските поети и не само на Ботев, Яворов, Славейков, Вазов, а и на втръсналите ни от стягащия социален калъп Смирненски и Вапцаров. Изведнъж думите им придобиват цвят, тежест, мирис, пейзажност, лични чувства, все едно че стават думи на други поети.

Обвиняваха Никола Георгиев във формализъм и не му позволяваха мястото, което заслужаваше да има в българската интелектуална мисъл. Да, вярно, студентите го боготворяха и се трупаха на лекциите му, придошли от други специалности и университети. А аз, кандидатствайки във ВИТИЗ, на изпита за пиесите на Йордан Йовков, употребих стъпките на структуралния анализ, с които Никола Георгиев остава в българската аналитична литература. Не знам как са реагирали уважаемите професори, но ми сложиха 6.

Никола Георгиев живееше близо до Александровската болница, където е и моето жилище. Няколко пъти съм ходил при него, май един път за интервю, и съм влизал като в храм.

Мисля, че колкото повече се сещаме за него, толкова по-справедливо ще се чува името му в живота, който остана след него.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg