Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Никола Инджов – първият българин в живота на Маркес

Имаше в компанията ни един колумбиец на име Габо...

Никола Инджов (вдясно) с Маркес през 1980 г. м Кексико, малко след като Тодор Живков връчва Димитровска награда на колумбиеца. - Никола Инджов – първият българин в живота на Маркес

Никола Инджов (вдясно) с Маркес през 1980 г. м Кексико, малко след като Тодор Живков връчва Димитровска награда на колумбиеца.

Писателят Никола Инджов бе сред щастливците, докоснали се до великия Габриел Гарсия Маркес (1927-2014). Авторът на „100 години самота“ си отиде малко преди Великден на 87 години. Инджов се сбогува с него с кратък спомен за приятелството си с колумбиеца, публикувано във фейсбук.

„На млади години бохемствах из кръчмите на Хавана в компанията на журналисти от информационната агенция „Пренса Латина“, – написа Никола Инджов. – Чисто по латиноамерикански се знаехме само по малките имена и народността. Пиехме коктейли с много лед и тъмен селски ром „в движение и на крак“ из малките заведения към крайбрежния булевард „Малекон“ – „El gato tuerte“, „Oloucu“, „El Siboney“.

Имаше в нашата компания и един колумбиец, когото наричахме Габо. Обичаше да пие червено вино. Казваше, че неговите странности се дължат на най-рядкото расово смешение, на което самият той е продукт – кастилски евреин и андинска индианка от племето аймара. Почти винаги носеше свитък европейски вестници под мишница, на които бе кореспондент на четири езика – испански, английски, португалски и френски. Един ден се появи с цял сак книги и на всекиго от нас подари свой роман, току-що издаден от знаменития културен център „Casa de las Americas“. На екземпляра за мене бе сложил следния автограф: „На Никола – първия българин в живота ми. Габо“. А на корицата на книгата му пишеше: „Габриел Гарсия Маркес. СТО ГОДИНИ САМОТА“.

Това бе първата ми среща с Гарсия Маркес. По-късно живяхме в един и същи град – Мексико DF и и понякога се виждахме в дома му на ул. „Calle de fuego“ 82…

Adios, maestro!“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах