Никола Манев: Да спрем с омразата, всички сме произлезли от сперматозоид и яйцеклетка

Човек трябва да приеме другия, а фанатизмът, расизмът разделят хората, казва художникът Никола Манев пред Елена Кръстева в интервю за „Монитор“. По думите му, в неговия квартал в Париж има хора с всякакъв цвят на лицето, но той не се мръщи, защото единственият начин да оцелеем е да живеем заедно.

„Това много важи и за България, циганският проблем трябва да се разреши, не може да се живее с тази омраза – казва Манев. – Трябва да живеем заедно. Всички сме продукт на един сперматозоид и една яйцеклетка. Колко трае животът? Той е един кратък период, затова трябва да намерим начин да живеем заедно, да се разбираме.“

Художникът е категоричен, че черните енергии трябва да бъдат изкоренени – като зъб, който те боли. Или го вадиш, или го оправяш. Такава черна енергия е Ислямска държава. Според Манев тя трябва да бъде унищожена, защото е враг на човечеството, прогреса и живота.

Хората рано или късно ще се осъзнаят, че единственият начин е големите сили да се обединят и да унищожат това черно видение, което в момента се казва Ислямска държава, казва художникът. Но е уверен, че добрите енергии ще надделеят над черните.

В края на август му предстои 76-и рожден ден. Казва, че по повода вдига наздравица към живота, светлината, красотата, небето, облаците – „към всичко, което е животът. Към пеперудите, които летят, към морето, за всичко това. Към любовта – към тази, която идва и към онази, която е била“.

Манев разказва, че в момента работи по серия картини „Четирите сезона“ и си живее в своя свят, предимно в ателието си, изолиран от света.

„Направих „Зимата“ и в момента съм на „Пролетта“ – обяснява художникът. – Имам проблеми с цветовете, защото не искам да бъде вулгарно, като слагам по евтин начин бяло, розово и зелено. Но това са си проблеми около създаването на всяка творба. Една картина минава през всички стадии.

Навремето цитирах Пикасо, който почва да рисува един натюрморт, от натюрморт се превръща в пейзаж, после става голо тяло, минава през всички стадии, докато не се намери окончателното разрешение. Не искам да се сравнявам ни най-малко с Пикасо, но започвам в синьо, пък свършвам в розово или в червено. Както в природата началото идва от Големия взрив, така е и с картината – почва от взрив и минава през много стадии.“

За творчеството си през годините Манев казва, че всеки човек носи някаква тъга у себе си – а с картините си той иска да доставя радост. Затова и прави дарения на градовете, където го искат. В Чирпан, където е израснал, например може да се видят 180 негови платна, в Ловеч има 30, в Троян – също.

„Може всеки да ги види, без да дава пари, просто за да изпита удоволствие“, завършва художникът.

Цялото интервю четете в „Монитор“.