Никола Райков и Тони Теллалов: „Дугулетата“ не са копие на „гугулетата“

„Дугулета“ е дума, измислена от малката дъщеря на Тони Теллалов, твърди в пост във Фейсбук Никола Райков, съавтор на „Дугулите и вълшебното листо“, когото вчера известната детска писателка Юлия Спиридонова-Юлка обвини в плагиатство. В специално писмо до „Площад Славейков“ същото твърди и самият Тони Теллалов.

Вижте още: СИГНАЛ ЗА ПЛАГИАТСТВО В БЪЛГАРСКИ ДЕТСКИ КНИЖКИ

Никола Райков цитира думите на Тони Теллалов по случая:

„Дъщеря ми, когато беше малка и си бърбореше детските неща, често повтаряше една измислена дума – „дугуле, дугуле“. Така започнах да я наричам „дугуле“. Подробностите за тези същества се родиха по време на нашите разходки в гората, най-вече на Шуменското плато“.

Тони Теллалов в писмото си разказва същата история в малко по-разширен вариант:

„В периода на джумолене (проговаряне) на дъщеря ми тя непрекъснато си бърбореше нещо, което звучеше като „дугуле, дугуле“. Това ми беше изключително забавно и мило. По късно, при дългите ни разходки в Шуменското плато и Върбишкия Балкан, в мен се породи идеята, че в някое дърво би могла да съществува цяла общност от същества със строго определена функция в гората. Беше съвсем естествено да ги нарека дугули, галено – дугулета. Разказвах за тях на детето си. Измислях нови и нови подробности в момента, в който разказвам. Така, по един много естествен път, години по-късно се появи „Дугулите и вълшебното листо“.

Никола Райков препоръчва книгите на Юлия Спиридонова, които казва, че е чел, но твърди, че никога не е чувал за „гугулетата“.

„Аз лично съм чел нейната трилогия за Попътечко, тетралогията с юношески книги и трилогията за жабчето, но тази конкретна книга досега не ми беше попадала. Между другото, искрено препоръчвам нейните произведения, особено юношеските – заслужават внимание“.

Тони Теллалов от своя страна твърди, че не е запознат с творчеството на Юлка:

„За гугулите на г-жа Спиридонова не бях чувал до вчера. Снощи, по обясними причини, потърсих в мрежата да прочета нещо за тях. Но дори и да бях предварително запознат с „Приказка за гугулета“, нямаше да нарека моите дугули по друг начин. Първо защото генезисът на думата е много скъп за мен. Второ, защото намирам претенцията на г-жа Спиридонова за несъстоятелна. По тази логика би следвало да се избягва разказването на истории за всякакви същества зовящи се още бугули, мугули, вугули и т.н.“

Теллалов изразява и съжалението си, че „влиза в такава полемика с колеги по перо“.

„Би трябвало да сме подкрепяща се общност. Тъжно е. Много е тъжно“ завършва писмото си той.