Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Никола Танев, един европеец в българския пейзаж

Изложба в Националната галерия с разказ за пътя на художника, жизнерадостно обикалял рисувайки родината и света, пречупен след ареста му в социалистическа България

Никола Танев и неговата вярна спътница Миша в Карлово през 1933 г.  - Никола Танев, един европеец в българския пейзаж

Никола Танев и неговата вярна спътница Миша в Карлово през 1933 г.

Преди век един български художник пътува из Европа с размаха на наш съвременник, сякаш осъзнал, че домът не се побира в мястото на раждане. Никола Танев, един от най-топлите и колоритни български художници, преследва светлината и цветовете едновременно в Карлово и Париж, в Балчик и Венеция… Свободният му дух не признава граници – нито духовни, нито географски.

Тези пътувания са фокусът на изложбата „Никола Танев. На път“ в Националната галерия – Двореца, посветена на 130-годишнината от рождението на големия български художник. Експозицията бе подготвена и подредена още през декември 2020 г., но поради епидемичната ситуация се представя на публиката в началото на 2021-ва. Освен чрез пейзажите от безбройните пътувания на Танев, изложбата пресъздава личността му с редки архивни документи, снимки и скици. Те са част от фондовете на Националната галерия и от колекцията на Неделин Петров.

Снимка: Цветослав Мирчев

Кураторът Иво Милев е избрал тема, която най-добре характеризира творческите търсения на един от най-плодовитите и талантливи български художници от първата половина на ХХ век. След 55 изложби, организирани приживе и запазени около 15 хиляди негови творби, е сложно да се намери неизследван аспект от личността и творчеството на художника. Но творбите му са така дълбоки като тематика и колорит, че в тях винаги може да бъде открито нещо ново, специфичен ракурс, особено в днешния космополитен свят, който сякаш Танев е предвкусвал.

В текста си към каталога на изложбата Иво Милев говори за пътуванията на Танев като за творческо пътешествие, изследване на вътрешната свобода в един непознаващ граници творчески подход.

Няма друг български художник пътувал толкова, колкото Никола Танев, още повече – превърнал пътуването в начин на живот. Жизнен, лъчезарен, пълен с любопитство, воля и енергия и силно привлечен от европейската култура, европоцентричен, Танев пътува и се движи винаги в кръга на европейското пространство. За него не съществува нищо интересно и достойно за внимание вън от границите на Европа. Той остава винаги дълбоко в нейния цивилизационен център. За него пейзажът е културен пейзаж. Езикът, на който се изразява – културен език.

За приблизително четиресет години Танев обикаля значителна част от Европа – Париж, Венеция, Рим, Милано, Брюксел, Амстердам, Берлин, Мюнхен, Бон, Кьолн, Хамбург, Лондон, Стокхолм, Виена, Варшава, Краков, Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Букурещ и т.н. и т.н., стига най-много до периферията на Ориента. Преброжда цяла България: Подбалкана, Тракия и Родопите, Черноморието и Добруджа. Навсякъде, където има нещо достойно за наблюдение, всяко едно старинно градче или запазено село, той е там, за да види, да рисува, да документира. Българският пейзаж винаги ще си остане за него най-близкият, интимен, познат, но винаги нов и различен.

Снимка: Цветослав Мирчев

Танев пътува всякак: стотици километри пеш, с кон, с муле и катър, с велосипед и автомобил, с военни камиони и обози, с влакове и самолети, с лодка и параходи… Няма транспортно средство, което да не е използвал за своите ежегодни пътувания. Докато пътува, наблюдава, рисува, скицира, живописва, пише дневници, изпраща стотици писма, много от тях чудесно илюстрирани, води подробни визуални дневници, фотографира, а после старателно реди и надписва снимките в албуми. Документацията на неговите пътувания е винаги внимателна и подробна. Той пътува, за да вижда, да се учи и образова, да общува с хора, да посещава театри, опери, циркове, галерии и музеи; интересът и любопитството му към света на Европа и нейните хора са безкрайни. Той пътува, за да работи, за да излага и продава картините си – пътуванията са неговият основен източник на доходи; пътува, за да се забавлява, понякога като бягство, опит да започне на чисто, но повечето пъти то е радостно, рядко тъжно връщане към спомени.

Пътуванията му започват много рано: роден в Свищов на 5 декември 1890 г., ненавършил и три години, той се мести заедно със семейството си в Шумен, после в София. И тук не спират, движат се: Княжево, Захарна фабрика, центъра на София, година след година движението от място на място продължава.

Преди да завърши гимназия той предприема първото си самостоятелно пътуване до Париж. Провалила се е мечтата му да стане моряк (преди да потегли за Франция, от Русия пристига потвърждение, че е приет за стипендиант в императорската морска школа). В Ноази льо Гран, в професионалното печатарско училище Сен-е-Оаз, прекарва няколко години и заедно с още няколко момчета се връща изненадващо в София. Но тук потъва в дълбока меланхолия. Разбира, че всъщност Париж е заседнал дълбоко в душата му и на всяка цена трябва да се върне там.

Още малолетен, заедно с братчето си Методи, с неуредени документи, отново тръгва на път. На австрийския параход по Дунав, докато рисува една жена, излегнала се в шезлонг на палубата, той се запознава с капитана на кораба и неговата съпруга. Танев е общително и чаровно дете, говори свободно румънски и френски, а те, вече застаряващи, нямат собствени деца. Възхитени и завладени са от него: от таланта му, от смелостта му, от зрелостта му, нетипична за годините. Капитанската двойка припознава двамата братя като свои и те тръгват с тях – Сегедин, после Будапеща и най-сетне Виена, в големия и красив капитански дом на Дунава. Повече от един месец малките Таневи остават с тях, но нито хубавата Виена, нито любовта на тия мили хора, които ги отрупват с ласки и внимание, нищо не може да спре устрема им към Париж. От съпругата Никола получава първите си истински акварелни бои и блокче за рисуване с хубава ватманова хартия.

В Париж среща своята истинска първа покровителка – тант Жанет. Тази млада, стройна, красива жена, вдовица на 35 години, за дълго става негова вдъхновителка, стимул за посвещаването му в изкуството и в крайна сметка негова любовница. Когато се срещат за пръв път, той е 16-годишен. В красивия и богат парижки апартамент на тант Жанет Никола ще прекара най-щастливите си юношески години. От нея ще получи първия си комплект маслени бои, тя ще го следва навсякъде в неговите първи художнически разходки по кейовете и крайбрежието на Сена, ще бъде пръв негов ценител и меценат. Танев признава, че още с първите си маслени скици от Париж, пред един и същи мотив, рисуван в бързо менящата се атмосферна среда, той налучква инстинктивно основния проблем за решаване на импресионизма – състоянието. Тази вълшебна връзка на съпричастност между конкретното природно състояние и спонтанната, искрена човешка емоция винаги ще определят същността на изкуството му.

С Жанет той обикаля и опознава Париж, пътуват до Лондон, тя го стимулира да започне курсове по рисуване и да постъпи в Академията; тя продава първите му картини, създава у него вярата във възможното бъдеще на един свободен артист. Танев кандидатства в Академията за приложни изкуства и го приемат. Вече има самостоятелна квартира в Париж, свое ателие, както го нарича, в близост до Академията, където обикновено вечер го чака любимата Жанет. Тя е затоплила, сготвила е вечеря и е превърнала стаята в уютен дом. В академията Танев е старателен, ловък и сръчен, но дългото изучаване на статични модели и архитектурни детайли бързо отегчава този темпераментен младеж. Като че ли неговата стихия е улицата, кея, тълпите от хора. Множество бележници се изпълват с непосредствени скици от натура на движещи се, заети с делата си хора.

В края на 1911 г. Никола Танев напуска Франция и се завръща триумфиращ в България. Ако в милионен Париж той може да смае няколко самотни, фрустрирани жени, в милионна България той може да смае всеки: с прическата си, с перфектния си френски, с облеклото си, с образованието си, в крайна сметка с картините си… Само тук, в България, на собствен терен, той винаги ще се чувства у дома си: това е страната, където той може да докаже себе си и да бъде на върха, единствено достойно място за него; затова тя е неговата родина; той предпочита вместо да бъде ратай в чужбина, да бъде цар, макар и над „гмеж от покойници“.

С малки, инцидентни изключения, той не стъпва повече в Париж.

В София обикаля местата на своите спомени, пътува из провинцията: Търново, който го очарова, Месемврия, с неговите старинни трийсет църкви, живописни улички, обшити с дърво къщи, придобили с годините един сребрист, мъчно доловим оттенък, където има нещо хилядагодишно, екзотично, съвсем примитивно, но очарователно. Посещава Кюстендил и рисува – хубавите ориенталски сокаци на този град, джамиите, високите тополи. Прибрал се в София, той прави първата си изложба в Тръпковата галерия. Успехът на този парижанин в София е смайващ, поне за неговите роднини, които не са предполагали, че от продажба на платна може да се изкарат над 8 000 лева.

Дори пред платното Никола Танев държи външният му вид да е по последна европейска мода.

После тръгва отново на път: Загреб, Фиуме (Риека), Венеция, където прекарва повече от месец и ненаситно рисува, Лион, където щастлива случайност му помага да избегне смъртноносна злополука, и се връща в Париж.

„Параходът беше спрял в морето и даваше сигнали да дойдат лодките за пасажерите. Изведнъж видях чудна феерия. Един мираж. Като че ли се вдигна димна завеса: отзад блестеше на слънце Венеция на Зием (Ziem). Такава я бях виждал в неговите картини в Париж. В нежнорозов цветист колорит като мираж бе изникнала тя пред мене. Стоях като замаян. Горях от желание да отворя кутията и да започна да рисувам.“

Никола Танев, „Спомени“

Още с пристигането си там Танев разбира, че в този град и в чужбина той винаги ще бъде само гост. Сега той непрекъснато мисли и си спомня за малките уютни градчета и селца, които е посетил, за кадифените форми на Стара планина, за Търново, за Черно море, за онзи странен и мъчно доловим колорит и за всичко, което е различно от Париж, от Европа – първобитно и девствено. Взема твърдото решение да се завърне в България и да се установи в София като свободен художник.

През май 1912 г. той е отново в България. Страната е във война и българските войски печелят битка след битка. Танев тръгва след тях – първата спирка е Одрин, превзет от българите. Той му се струва като декор от приказките – бели минарета, гробища със стърчащи мраморни камъни, мраморни чешми, еркерите на къщите, боядисани в чудни бои – синьо, червено, жълто, и стърчащи над улиците. Рисува неуморно. Всичко е рязко, ослепително, залято от слънцето; той няма опит с подобна ситуация, търси да предаде не цветовете, а топлотата на тона, търси тази топлота в ярките контрасти, светлината – в сянката. В боите му има нещо „зверски силно“, нещо възбуждащо, еротично, диво.

Пристанището на Браила, 1917

Връща се в София, бърза обаче към Кюстендил, където предишния път сюжетите са му се отдали, после отново тръгва към Търново, Дряново, Дряновския манастир, Габрово и от Севлиево за Месемврия, където всичко е светло и меко, върху едно силно кобалтово небе, прошарено понякога с кълбести облаци и където често ще се връща през годините. Морето ще си остане чуждо за този култивиран човек, мечтал някога да стане моряк. Ще го интересува винаги повече брегът и човешките дела там: домовете на хората, техните улици и градини, техният живот и следите, които оставят.

Връща се и прави поредната си изложба в София, а после в Пловдив. Тук му се случва нещо съдбовно – запознава с една млада учителка от пловдивските села, Миша – експанзивен, решителен в такива моменти, още същата вечер ѝ предлага да се омъжи за него, а тя приема. Тя е на 19, а той на 23. Скоро става негова съпруга, спътница, предстои им една дълга и сложна връзка, в центъра на която е неговото изкуство, което става техен начин на живот. Той иска това скромно момиче да бъде не домакиня, а свободна и уверена жена. И успява.

До средата на 40-те години двамата прекарват по-голяма част от съвместния си живот на път – из България и в Европа. Чужбина, вниманието, което получава Танев като художник, успехите му бързо ги разглезват. В спомените си той винаги представя съвместния им живот като бохемски, те са пътуващи, безгрижни, незаинтересовани от битовите страни на живота, а всъщност семейство Таневи винаги са искали само едно – да бъдат буржоа: да отсядат в скъпи хотели или изрядни пансиони, да бъдат в ложите на европейските театри и опери, да бъдат приемани в аристократични салони, да ядат и пият избрана храна и напитки, да се обличат в скъпи дрехи, да се завръщат в България с нов автомобил, заради който всички да завиждат, да са в центъра на вниманието, да са успели… И това му струва цяло състояние, което Танев не винаги има на разположение и може да си позволи.

Неуспели още да се порадват един на друг, те трябва да се разделят. Избухва Първата световна война, България влиза в нея и Танев тръгва на път като военен художник. С всичките си несгоди, войната е едно дълго пътуване за Танев. С влакове, на кон и на муле, с камион и пеш той преброжда всички български фронтове, стига до предните бойни линии. Военният живот му е чужд, а боевете не го вдъхновяват, рисува много и с увлечение – с масло и акварел – но повече пейзажи, мотиви от градовете и селата, където се спира. Когато българските войски влизат в Букурещ, той иска да види този „малък Париж“ и в суровата зима на 1917 г. тръгва на път. По следите на победната армия само той се чувства победител. Навсякъде среща хора, които да му се възхищават, готови да го обичат, да му правят услуги, а добрата съдба както винаги го спасява от неблагоприятни развръзки. За кратко на няколко пъти се връща в София при своята Миша, която живее сама в малка квартира, която двамата са успели да наредят уютно, украсена с негови картини. И когато е в София, пак не се задържа на едно място – прави чести екскурзии в околностите и до софийските манастири. През февруари е вече в Димотика, обикалят всички градчета на Беломорска Тракия: Скеча, Серес, Драма, Кавала… През март е отново на път през Дупница и Петрич към Беласица, където са позициите на българския фронт. В края на юни Танев е вече на изток и обикаля цяла Добруджа, влиза отново в Румъния. Краят на войната го заварва на македонския фронт.

Още в началото на 1919 г., веднага след края на войната, Танев бърза да открие в София своята четвърта изложба.

През 1920 г. здравето на Миша се влошава и той решава да я изпрати при сестра си в Грац, Австрия. Урежда нещата си в София, разтуря квартирата им и тръгва след нея. Остава за малко в Грац и заедно с Миша продължават към тиролските Алпи. Установяват се в Инсбрук. Пътуват много из околностите, посещават Боденското езеро, Залцбург.

Семейство Таневи се запознават и бързо очароват един манхаймски индустриалец, негов бъдещ меценат, и семейството му, които го канят да се премести и да работи в Мюнхен, а после и в Манхайм. Така Танев попада за дълго в Германия, където е един от най-плодотворните му периоди.

Докато Миша се лекува в санаторуим в Шварцвалд, Тaнев неуморно рисува в Мюнхен и Манхайм. Пълен с енергия се прибира до София, прави изложба и после бърза обратно в Германия, където също излага. В Манхайм, на Рейн, той отново попада на любимите си още от Париж и Сена мъгливи ефекти при големите речни басейни: ту бледосиви, зеленикави, после жълтеникави и виолетови.

Зимен курорт в Алпите, Австрия, 1921

Мюнхен, Германия, 1922

През 1922 г., след успешната си софийска изложба, Танев се установява в Берлин. Скоро при него е отново Миша, разстроена след кратко негово любовно увлечение, тя бързо му прощава (сега той е отново материално подсигурен) и двамата остават в германската столица близо година. Танев през деня рисува, а вечер заедно с Миша са обикновено в компания или на гости, посещават театри, спектакли, опери, вариетета…

На пристанището, Берлин, 1922

През юли 1923 г. семейство Таневи се завръща в София. Мести се от квартира на квартира. Отново е сред своите стари приятели: Александър Божинов, Борис Денев, Сирак Скитник и съпругата му Олга, Андрей Николов, Александър Балабанов, Димо Сотиров, Атанас Букурещлиев, Константин Щъркелов, Никола Маринов и други. Бързо се сприятелява с нови. Животът им е безгрижен, радостен. Семейство Таневи обича да е заобиколено от хора, да приема гости, да кани за вечеря, да дава гощавки и да празнува пищно. Танев печели достатъчно от картините си, но при неговия начин на живот парите бързо свършват.

1 2Следваща страница

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90