Николай Овчаров за оспорения му „шишманов герб“: Очаквах тази атака

Спорното откритие на Николай Овчаров – медальон с три лъва, което според него е официален държавен герб на българското царство от времето на цар Иван Шишман, предизвика шумна полемика в научните среди. Историци заявиха, че става дума за част от конска сбруя, а не за владетелски медальон и държавен герб, и че хералдическият знак по-всяка вероятност е английски, а не от Второто българско царство. В отговор археологът изпрати становище в своя защита до медиите. В него заявява, че е „очаквал тази атака“ и твърди, че няма съмнения в находката си.

Според Овчаров лъвът несъмнено е „български герб през 13-14 век“. Археологът описва изправен лъв (на открития „медальон” има три лъва в движение). Той защитава твърденията си и с „ръкопис, повтарящ оригинал от 14 век“, намерен през 80-те години в Рабат, Мароко, където е описан подобен символ. Все пак Николай Овчаров си оставя поле за изход с твърдението:

„Древната история е хипотетична наука и рядко достигаме до абсолютната истина“.

Вижте още: ГЕРБ НА ИВАН ШИШМАН ИЛИ ВИСУЛКА ОТ АНГЛИЙСКА КОНСКА СБРУЯ?

Предлагаме ви пълния текст на съобщението му до медиите без редакторска намеса:

„На 21.09.2021 г. във Варна обявих една уникална находка, хвърляща важна светлина върху и без това доста неясната българска история от драматичния 14 век. Става дума за открит на 30 км южно от града бронзов медалион с изображение на три хералдични лъва. Както очаквах, заедно с многобройните положителни отзиви, веднага се появиха и гласовете на моите „доброжелатели“. Та нали си знаем – в България всички разбират от футбол, жени и история. Аз очаквах тази атака. Още на представянето в Регионалния исторически музей във Варна казах, че една от големите трудности е да бъде обяснено, защо въпросният герб е български, а не английски. Всяко дете, което гледа футбол знае, че трите лъва са символ дори на английския национален отбор. А за „разбирачите“ ще поясня, че те се появяват за пръв път върху щита на крал Ричард I Планадженет, наричан още Лъвското сърце, в края на 12 век. Същите „разбирачи“ обаче би трябвало поне да са виждали българските гербове, отразяващи същия сюжет. За съжаление всички те са оставени от чужди източници и до този момент липсваше роден исторически извор. Но нека започна подред.

Че лъвът е български герб през 13-14 век е вън от съмнение. Той открива върху щитовете на воините, изобразени в редица църкви на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Тези данни се потвърждават от една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371 – 1395), която е издадена след 1385 г. Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и доста примитивно, изображението със сигурност показва хералдичната фигура, наречена „lion rampant“ или „изправен лъв“. Това е един от често използваните образи в зараждащата се западноевропейска хералдика. Преди повече от 40 години българската общественост е разтърсена от едно откритие. В Кралската библиотека в мароканската столица Рабат е открит ръкопис, повтарящ оригинал от 14 век. В него неизвестен по име арабски пътешественик описва посещението си в средновековната българска столица Търновград по времето на цар Иван Шишман. Заедно със златните кубета на прекрасните български църкви, той разказва за щитовете на войниците от царската стража, на които са изобразени три лъва в движение надясно. Арабинът придружава разказа и с важна рисунка. Впрочем днес тази рисунка е прототип за герба на Велико Търново. Много е интересно, че същите лъвове се появяват като символи на вече покореното от османците Българско царство в цяла серия западни сборници с вече класически феодални гербове. Най-ранен от тях е от Хрониката на Констанцкия събор от Улрих фон Рихентал. Тя е изпълнена около 1418-1420, т. е. само две десетилетия след мъченическата гибел на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 г. Впрочем на българите е приписан и втори герб – този път „lion rampant“, който е абсолютно идентичен с този на монетите на цар Иван Шишман. Българският царски герб с три лъва е представен още в Милтенбергския гербовник, ок. 1486-1500 г., Общ гербовник на Конрад фон Грюненберг от 1483 г., Сборник гербовници, кодекс 391 на Баварската държавна библиотека, ок. 1530 г., и още десетки други авторитетни източници от 15-17 век. Няма да привеждам повече примери. Древната история е хипотетична наука и рядко достигаме до абсолютната истина.

Нека обаче „разбирачите“ се замислят – какво е повероятно. Дали медалионът е принадлежал на някой дошъл от другия край на Европа човек, или на воините на цар Иван Шишман, които при похода на великия везир Али паша през 1388 г. маневрират и приемат боевете точно в района между Варна, Шумен, Провадия и северното черноморско крайбрежие.“

ИНДИАНА ОВЧАРОВ И ПОХОДЪТ НА ЗЕЛЕНИЯ ГРАФ