Николай Волев изгуби живота си при инцидент

Почина Николай Волев. Режисьорът е изгубил живота си при инцидент. Волев е паднал от прозорец на таванско помещение в кооперацията, в която живееше, на столичната ул. „Кракра“.

През 2017 г. Николай Волев разкри, че е болен от рак. Режисьорът коментира състоянието си и в интервю за „Площад Славейков“:

„Не крия, че имам рак, нямам скрупули от болестта, нито страхове. Предпочитам така, отколкото да се шушука, да се носи някакъв слух, мълва.

Нямам стремежи за легендарен статус. Никога не подхождам предумишлено, предначертано. Нямам поставена цел. Аз съм просто глупаво, идиотски откровен. Така съм създаден. Говоря, каквото ми е на езика, знам, че трябва да се хитрува, да се лицемерничи, да се крие, но не мога да го правя. Ракът за мен си е нещо съвсем нормално, обикновено. Между другото, за ваше сведение, ракът е природната, естествената смърт за човека. Ако човек не умре от нещо друго – куршум, инфаркт – той в крайна сметка умира от рак. Иначе е зловещо да разбереш, че си го пипнал, но е болест, която се лекува в много случаи. При мен хубавото бе, че го открихме рано – навреме“.

Николай Волев си отива дни след рокмузиканта Кирил Маричков. След първия си съпруг Маричков, дни по-късно съпругата на Волев губи и втория.

В интервюто си пред „Площад Славейков“ той сподели огорчението си от липсата на промени у нас. Според него живеем „в пълна, абсолютна свобода“, защото „тук си свободен напълно безнаказано да убиеш, да откраднеш, да измамиш“. Дни по-късно излезе биографичната му книга „Девствената проститутка“, в която описва живота си, бягството във Великобритания, брака с англичанка и че е бил сътрудник на Държавна сигурност.

Николай Волев е създал някои от филмите с култов статус в българското кино – „Господин за един ден“, „Двойникът“, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“, както и документалния „Дом № 8“. След дълга пауза – 16 години, през 2017-а той се завърна с филм, до голяма степен биографичен – „Извън пътя“, чиято тема, по думите му, е изгубеното вдъхновение и копнежът по възраждането на духа след застой.

През 2018 г. поставя за пръв път в театъра – „Сексът – начин на употреба“ от Дарио Фо и Франка Раме.

НИКОЛАЙ ВОЛЕВ: НЕ СНИМАХ КИНО 16 ГОДИНИ. И ОЖИВЯХ

Николай Волев си отиде на 78 г., роден е в София на 10 април 1946 г. Учи архитектура във ВИАС през 1967–1968 г. През 1968 г. бяга от България. След престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище. Според Уикипедия Волев е работил „като тухлар, тютюноберач, събирач на отпадъчно брашно в мелница, поливач на панели в бетонов възел, берач на зеленчуци в ТКЗС, уличен продавач на сладолед, екскурзовод, строителен работник, фотолаборант, преводач от български на английски, разпоредител в лондонски киносалон, барман, чертожник, художник на реклами, помощник-архитект, филмов монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент“.

Създава документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор между 1972-ра и 1976 г., от 1978 до 1991 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“.

„Не мога да живея без кино. Лош е животът без кино“, каза Николай Волев.

И още:

„Най-големият ми инат е да се преборя с тази болест. Обичам да доказвам, че ме има“.