НИМ „почисти“ произведение на изкуството

Служители на Националния исторически музей „почистиха“ произведение на изкуството, твърди създателят му. „Гранични цветя“ на художника Иван Мудов представлява колекция от отпадъци, събрани от автора по време на погранични разходки по българо-турската граница. Творбата е била инсталирана върху тревната площ пред входа на сградата на 5 април, но е просъществувала само няколко часа и в крайна сметка е била демонтирана от служители на музея.

За почистването не са били уведомени нито художника, нито кураторите, твърди Иван Мудов. Не е била предоставена дори възможност за диалог с институцията, разказва той в публикация във Фейсбук.

„Гранични цветя“ е част от изложбата „През призмата на границите – Епизод 2: Художествени пътувания между България, Гърция и Турция“, която изследва сложните обществени и политически реалности и проблемните истории на най-югоизточната граница на Европа. Националният исторически музей е партньор на събитието заедно с италианската Платформа за дизайн и културни продукции Лунгомаре. Официалното откриване се състоя вчера, 8 април, от 17 ч.

В „През призмата на границите“ участват още инсталации и творби на Есра Ерсен, Борис Мисирков и Георги Богданов, Анна де Манинкор от колектива „ZimmerFrei“, разпръснати из всички пространства на музея. Всички те разсъждават върху темата за границите – физическите и символичните, и общностите у нас и по света, които ги преживяват.

Произведенията са били предварително одобрени от ръководството на НИМ, но концепцията на Мудов се е различавала драстично от реализацията на идеята му, заяви пред „Площад Славейков“ служител на Националния исторически музей, пожелал анонимност. Очакванията са били, че Мудов ще подреди на тревните площи пред музея рециклирани найлонови пликове и отпадъци, аранжирани като цветя и забодени в тревата, но вместо това художникът е работил с необработени отпадъци, обясниха музейни специалисти. В допълнение не е имало и табела, която да указва идеята на проекта му, а някои от боклуците са били с „провокативно съдържание“, включително употребени блистери от медикаменти.

Причината за демонтажа е „трудното възприемане“ на инсталацията от публиката, разказа източникът на „Площад Славейков“ от НИМ. По-голямата част от реакциите са били негативни.

„Просто в събота авторът дойде с една голяма камара чували с боклуци и започна да ги разхвърля по поляната. Нямаше никаква подредба, все едно виждате бунище – ни разказаха от музея. – В рамките на деня получихме няколко запитвания от посетители защо е толкова мръсно тук, инсталацията не беше добре приета, затова се стигна до нейния демонтаж.“

През пролетта много от училищата и детските градини в София избират НИМ за тържества за края на учебната година, а и през почивните дни музеят е пълен с деца. Същевременно децата трудно може да бъдат ограничени да не влизат в тревните площи.

„Ние трябва да подсигурим безопасността на нашите посетители и най-вече на децата“, обясниха пред „Площад Славейков“ от НИМ.

Допълнително затруднение идвало и от това, че „Гранични цветя“ е била инсталирана пред музея без указателни табели и се наложило в последния момент информацията да бъде принтирана „на информационни листове и табели, в които да упоменем, че това е артистична инсталация в рамките на един ден, за да може да има някаква история и да реагираме адекватно“.

Мистичното създание на Борис Мисирков и Георги Богданов преди да потъне в езерцето в задния двор на музея. Снимка: НИМ

Иван Мудов участва в експозицията с общо три инсталации, но заради отношението към „Гранични цветя“ е решил да оттегли другите си две произведения. По време на откриването снощи са му били поднесени публични извинения за „почистеното“ му произведение, но той все пак решил да се оттегли от изложбата, става ясно и от публикацията му във Фейсбук. По време на откриването е била дадена и аргументация за реакцията на музея.

„Ние не желаем да се поддаваме на провокациите на автора и да влизаме в словесни битки, защото не е това идеята – допълва служителят от НИМ. – Идеята на проекта е тъкмо обратната, да се покаже как се променят възприятията на хората от пограничните райони и културното им наследство, когато са поставени в най-различни кризи, като Ковид-пандемията, която затвори границите. По някакъв начин господин Мудов реши, непонятно за нас, да покаже своето изкуство по този начин и да провокира публиката, но ние все пак сме Национален исторически музей. Ние не сме музей за съвременно изкуство. Стремим се да бъдем обективни към публиката си. Не знам как бихте реагирали като посетители и като гражданин, ако отидете в музей в друга държава и видите разпилян боклук, дали веднага ще асоциирате, че това е някаква съвременна инсталация? Освен това се очаква, че тези боклуци трябва да останат четири месеца в рамките на цялата изложба тук…“

Всички останали инсталации в рамките на изложбата ще могат да бъдат разгледани на територията на Историческия музей до 29 август. Във водните площи в задния двор на НИМ може да се види каменното туловище на мистично създание, инсталация на Борис Мисирков и Георги Богданов. В Пленарна зала посетителите може да гледат филм на италианката Анна де Манинкор с интервюта с хора от погранични райони. В залите са разположени произведенията на изкуството на Есра Ерсен. Всички творби са били специално създадени за текущата експозиция.

Работата по изложбата е продължила над две години. „През призмата на границите“ е проект на Платформа за дизайн и културни продукции Лунгомаре от Болцано, Италия, създаден в рамките на проекта по Хоризонт Европа „B-Shapes – граници, формиращи перцепциите на европейските общества“. Куратори са Катя Ангелова, Ангелика Буртшер, Марион Оберхофер.